Бен Бернанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг спечелиха Нобеловата награда за икономика за 2022 г. "за изследване на банките и финансовите кризи", съобщи Кралската шведска академия на науките в понеделник, на която се позоваха световните агенции.

Наградата, официално известна като наградата "Швериге Риксбанк" (Sveriges Riksbank) за икономически науки в памет на Алфред Нобел, е последната от тазгодишната серия от Нобелови награди.

Тримата победители ще си поделят сума от 10 милиона шведски крони (883 954 долара).

Бен Бернанке е известен и като 14-ия председател на Федералния резерв, който ръководи от 2006 г. до 2014 г.

Отляво Торе Елингсен, Ханс Елегрен и Джон Хаслер, членове на Кралската шведска академия на науките, обявяват наградата за икономика в памет на Алфред Нобел за 2022 г. в Кралската шведска академия на науките, Стокхолм, Швеция, 10 октомври 2022 г.

Отляво Торе Елингсен, Ханс Елегрен и Джон Хаслер, членове на Кралската шведска академия на науките, обявяват наградата за икономика в памет на Алфред Нобел за 2022 г. в Кралската шведска академия на науките, Стокхолм, Швеция, 10 октомври 2022 г.

По време на мандата му начело на институцията протече глобалната финансова криза от 2008 година, припомня ДПА. В момента е сътрудник в института "Брукингс".

Дъглас Даймънд е професор по финанси и има активна преподавателска дейност в Чикагския университет. Изследователската му дейност е насочена към финансовите посредници, финансовите кризи и ликвидността.

Филип Дибвиг преподава във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, професор по банкиране и финанси. Занимава се с изследвания относно корпоративни финанси, финансови пазари, ценообразуване на активи, ценни книжа, индустриална организация и управление на портфолио.

Какви са изследванията, донесли отличието

 

Откритията на тримата учени подобриха начина, по който обществото се справя с финансовите кризи, се казва в съобщение на Кралската академия на Швеция. Със своите изследвания тримата значително подобриха нашето разбиране за ролята на банките в икономиката, особено по време на финансови кризи. Важно откритие в тяхното изследване е отговорът на въпроса защо е жизненоважно избягването на банкови колапси - за да се предотвратят финансовите кризи.

Основите на изследването за банките и за това как да ги направим по-малко уязвими са положени от Бен Бернанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг в началото на 80-те години. Техните анализи са от голямо практическо значение за регулирането на финансовите пазари и справянето с финансови кризи, отбелязват от Кралската академия.

За да функционира икономиката, спестяванията трябва да бъдат насочени към инвестиции. Тук обаче има конфликт: спестителите искат незабавен достъп до парите си в случай на неочаквано възникнали разходи, докато фирмите и собствениците на ипотекирани жилища трябва да са наясно, че няма да бъдат принудени да изплатят заемите си преждевременно. В своята теория Даймънд и Дибвиг показват как банките предлагат оптимално решение на този проблем. Действайки като финансови посредници, които приемат депозити от много спестители, банките могат да позволят на вложителите да имат достъп до парите си, когато желаят, като същевременно предлагат дългосрочни заеми на кредитополучателите.

Техният анализ обаче показа и как комбинацията от тези две дейности прави банките уязвими на слухове за предстоящия им фалит. Ако голям брой спестители едновременно се втурнат към банката, за да изтеглят парите си, слухът може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество - възниква бягство от банката и банката наистина фалира. Тази опасна динамика може да бъде предотвратена, като правителството осигури застраховка на депозитите и действа като кредитор от последна инстанция на банките.

Даймънд демонстрира как банките изпълняват друга важна за обществото функция. Като посредници между много спестители и кредитополучатели, банките са по-подходящи за оценка на кредитоспособността на кредитополучателите и за гарантиране, че заемите се използват за добри инвестиции.

Бен Бернанке анализира Голямата депресия от 30-те години на миналия век, най-тежката икономическа криза в съвременната история. Освен всичко друго, той показа как бягството от банки е било решаващ фактор за това кризата да стане толкова дълбока и продължителна. Когато банките се сринаха, ценна информация за кредитополучателите беше загубена и не можеше да бъде възстановена бързо. По този начин способността на обществото да насочва спестяванията към продуктивни инвестиции беше силно намалена.

"Прозренията на лауреатите подобриха способността ни да избягваме както сериозни кризи, така и скъпи спасителни програми", казва Торе Елингсен, председател на Комитета за наградата за икономически науки.

Дир.бг