Инвеститорското доверие в страните от еврозоната се влошава допълнително през октомври поради опасения за доставките на енергийни ресурси през зимата, притесненията за състоянието на икономиката, както и от евентуална ескалация на войната в Украйна, показват резултатите от изследване на института за изследване на поведенческите нагласи "Сентикс" (Sentix), предадоха ДПА и БТА.

Индексът на "Сентикс", който измерва инвеститорското доверие, пада от -31,8 пункта през септември до -38,3 пункта през октомври. Това е най-ниското му равнище от май 2020 г. То е и под прогнозата, че индексът ще достигне ниво от -34,7 пункта през октомври.

Индексът, който измерва нагласите на инвеститорите за настоящата икономическа ситуация, пада от -26,5 пункта през септември до -35,5 пункта през октомври, най-лошото му "представяне" от август 2020 г.

"Оценката на настоящата ситуация показва ясно, че икономиката е в рецесия. Политиката на увеличаване на лихвените проценти е насочена към, поне на успокояване на значителната инфлация", отбелязват анализаторите от "Сентикс". Те обаче смятат, че "предприетите до момента мерки е малко вероятно да се окажат достатъчни за овладяване на инфлацията или на икономическия спад".

"Въпреки че правителствата приеха мерки за ограничаване на отрицателните последици от високите цени на енергийните ресурси, не се решават проблемите с доставките на пазара на енергия", твърдят експертите на "Сентикс".

В най-голямата икономика в еврозоната - Германия, инвеститорското доверие намалява за четвърти пореден път до най-ниското си равнище от март 2009 г. Индексът на икономическото доверие пада от от -29,9 пункта през септември до -37,4 пункта през октомври, отчита институтът "Сентикс".

Подуправителят на БНБ: Еврозоната изостава от САЩ, инфлация не се потиска просто с увеличени лихви

"Инфлацията няма да бъде потисната просто като се увеличат лихвите. Наблюдаваме една от най-тежките и негативни като природа инфлации - свиване на предлагането и свръхстимулирано общо търсене. Имаме постоянни събития, които водят до непрекъснато свиване на общото предлагане в света", заяви подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума "Инфлацията - криза и възможност", организиран от Bulgaria ON AIR.

По думите му всички са вярвали, че инфлацията перманентно ще бъде много ниска. А България е била една от малкото страни, които са успявали фискално да направят определено ниво на консолидация.

"Но общо фискалната политика беше силно стимулираща. Паричната политика беше ултрастимулираща, особено в Еврозоната, където имахме отрицателни лихвени проценти. Обикновено ефектът са финансови балони. Друг феномен са криптоактивите, които на практика са измамни схеми, облечени в доста софистицирани технологични опаковки", обясни Христов.

"Имаме грешки на паричната и фискалната политика. При предлагането вървяха постоянни трендове на свиване на работната сила. В България работната сила се свива с 90 хил. души на годишна основа. Води до това работниците да получават по-голяма сила спрямо работодателите, особено висококвалифицираните. Имаме увеличение на работните заплати в частния сектор много над увеличението на цените. Но това е съчетано с намаляване на производителността", каза още подуправителят на БНБ.

Според него Федералният резерв в САЩ най-бързо се учи от историята и знае, че колкото по-бързо вдигнеш лихвите и потиснеш инфлационния импулс, толкова по-бързо ще поставиш под контрол инфлацията.

"Спряха по-рано покупките от всички други. Започнаха количествено затягане и да продават ценните книжа, които бяха закупили. Докато в Еврозоната - непрекъснато ускоряваща се инфлация. Там политиката беше много по-различна - много бавна и плаха реакция на повишение на лихвите. Няма и сигнал за количествено затягане. Ако не ги следваме (САЩ - бел. ред.), в Еврозоната ще се стигне до голямо обезценяване на еврото, което ще генерира много по-голям инфлационен ефект. Внасяме инфлацията основно от Еврозоната, при нас не се вижда стигане на плато по отношение на инфлацията", разясни Калин Христов.

"Нивото на задлъжнялост в света е в пъти по-голямо. Повишаването на лихвените проценти ще води до голям натиск основно в корпоративния сектор и на свръхзадлъжнели суверени", отбеляза Христов.

Дир.бг