Потребителските настроения се влошиха през третото тримесечие на 2022 г., което сочи стагнация в потреблението на домакинствата до края на годината. Очаква се това потребление да остане слабо през 2023 г. и след това да се повиши постепенно през 2024 г., тъй като инфлационният натиск би трябвало да отслабва. Важен фактор, който ще обуздае частното търсене, са предполагаемите по-високи лихви през следващите две години.

Това са част от изводите за България в есенната прогноза на Европейската комисия за развитието на икономиката до 2024 г. включително.

В нея се казва още, че до края на тази и през цялата следваща година растежът на износа ще се забави заради пониженото външно търсене и след това ще се възстанови през 2024 г. Това на свой ред ще се отрази на валутните приходи на България - дефицитът по текущата сметка ще се увеличи почти тройно (от 1.2% на 3% от БВП) през 2023 г. и след това ще продължи да расте до 3.2% от БВП през 2024 г. В сравнение с миналата година това е над 6 пъти увеличение.


Добрата новина е, че Еврокомисията не прогнозира рецесия в България. Според прогнозата икономическата експанзия се очаква да се забави през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., преди малко по-високият растеж да се възобнови през 2024 г. Но реално ще се усети по-чувствително, защото става дума за забавяне от ръст от 7.6% миналата година на 3.1% през тази и едва 1.1% догодина, за да започне евентуално ускоряване през 2024 г. с 2.4% от БВП.

    Прогнозата от Брюксел за ръст на икономиката през 2023 г. е малко по-лоша от тази на финансовото министерство в служебното правителство. Според оценката в София би трябвало догодина ръстът да е от 1.6% от БВП.

    Българската народна банка (БНБ) представи в средата на октомври базисен сценарий на макроикономическата прогноза със забавяне на растежа до 2.8% през 2022 г. и до 0.1% през 2023 г. Това е очакване на ръба на рецесията догодина.

Изключителна степен на несигурност


Икономическите перспективи остават заобиколени от изключителна степен на несигурност, тъй като агресивната война на Русия срещу Украйна продължава и потенциалът за по-нататъшни икономически сътресения далеч не е изчерпан, предупреждава Еврокомисията в общия доклад за Европейския съюз.

Най-голямата заплаха идва от неблагоприятното развитие на газовия пазар и риска от недостиг, особено през зимата на 2023-2024 г. Освен доставките на газ ЕС остава пряко и косвено изложен на допълнителни сътресения на други пазари на суровини, произтичащи от геополитическото напрежение.

По-продължителната инфлация и потенциалните необичайни корекции на световните финансови пазари към новата среда с високи лихвени проценти също остават важни рискови фактори. И двете се усилват от потенциала за несъответствие между целите на фискалната и паричната политика.


От Европейската комисия очакват положителен ефект за инвестициите в България от повишеното усвояване на фондовете на ЕС, особено по т.нар. План за възстановяване. Подготовката в България за изпълнение на реформи, политики и проекти обаче върви сравнително бавно.

В есенната прогноза се предвижда държавният дефицит на България да намалее до 3.4% от БВП през 2022 г. (от 3.9% миналата година), тъй като голяма част от мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията се компенсират от по-високи приходи. Дефицитът би трябвало да падне до 2.6% през 2023 г. и 2.5% през 2024 г.
През първата половина на 2022 г. българският БВП е нараснал с 4% на годишна база, подкрепен от силно представяне на износа. Но високата инфлация е натежала върху реалния разполагаем доход и е довела до забавяне на тримесечния растеж на потреблението на домакинствата до 0.5% в периода януари - март и 0.4% през април - юни. Ефектите от покачването на цените на енергията и храните постепенно намаляват, казват в Европейската комисия и прогнозират, че тази година ще завърши с инфлация 12.8%, след което през 2023 г. тя ще се намалее до все още високата 7.4% и 3.2% през 2024 г.


"Пазарът на труда остава с проблем да се намерят служители - сезонно коригираната безработица през август 4.6%. (...) Очакваното забавяне на динамиката както на вътрешното, така и на външното търсене обаче ще потисне решенията за наемане и ще ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Очаква се заплатите да нараснат с 9% през 2023 г. и 6.7% през 2024 г.", се казва в съобщението.

Освен това авторите смятат, че процесите на пазара на труда в България предполагат, че натискът върху разходите в услугите вероятно ще доведе до допълнително ускоряване на увеличенията на цените до края на 2022 г. и след това постепенно ще отслабне през 2023 г. и 2024 г. Инфлацията на цените на храните се очаква да се забави постепенно, а тази при цените на енергията да се забави, да стане отрицателна през втората половина на следващата година и след това да остане отрицателна през 2024 г.

Как ще е в ЕС и еврозоната

ЕС е сред най-изложените на последиците от руската агресия в Украйна развити икономики поради географската си близост до войната и силната зависимост от вноса на газ от Русия. Енергийната криза подкопава покупателната способност на домакинствата и натоварва производството. Икономическите настроения са се влошили значително. В резултат на това, въпреки че растежът през 2022 г. се очаква да бъде по-добър от предишните прогнози, перспективите за 2023 г. са значително по-слаби за растежа и по-високи за инфлацията в сравнение с лятната междинна прогноза на Европейската комисия.

ЕС, еврозоната и повечето държави членки се насочват към рецесия през последното тримесечие на годината. Все пак мощният импулс от 2021 г. и силният растеж през първата половина на годината се очаква да задържат растежа на реалния БВП през 2022 г. като цяло до 3.3% в ЕС (3.2% в еврозоната) - доста над прогнозираните 2.7%. в лятната междинна прогноза.

Тъй като инфлацията продължава да намалява разполагаемите доходи на домакинствата, свиването на икономическата активност се очаква да продължи през първото тримесечие на 2023 г. Растежът се очаква да се върне в Европа през пролетта, тъй като инфлацията постепенно отпуска хватката си върху икономиката. Въпреки това растежът на БВП ще достигне 0.3% през 2023 г. като цяло както в ЕС, така и в еврозоната. До 2024 г. се предвижда икономическият растеж постепенно да се възстанови до средно 1.6% в ЕС и 1.5% в еврозоната.

Инфлацията все още не е достигнала своя връх. Разширяващият се ценови натиск ще премести пика на инфлацията към края на годината и ще повиши прогнозата за годишния процент на инфлация до 9.3% в ЕС и 8.5% в еврозоната. Тя ще намалее през 2023 г., но ще остане висока - 7.0% в ЕС и 6.1% в еврозоната, преди да се забави през 2024 г. съответно до 3.0% и 2.6%. В сравнение с лятната междинна прогноза това представлява ревизия нагоре с близо един процентен пункт за 2022 г. и повече от два пункта през 2023 г.

Очаква се пазарите на труда да реагират на забавянето на икономическата активност със закъснение, но да останат устойчиви. Растежът на заетостта в ЕС се прогнозира за 1.8% през 2022 г., преди да спре през 2023 г. и умерено да достигне до 0.4% през 2024 г. Равнищата на безработица в ЕС се очаква да бъдат 6.2% през 2022 г., 6.5% през 2023 г. и 6.4% през 2024 г.

Дневник