Българската православна църква почита паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани. Наречен е така, понеже пръв от апостолите бил повикан от Иисус Христос да тръгне след Него и да бъде Негов ученик, предава БТА.

От младини той жадувал за божествената истина и когато свети Йоан Кръстител започнал да проповядва и да кръщава с покайно кръщение, Андрей станал негов ученик. Той бил на брега на река Йордан, когато Кръстителят посочил на народа минаващия Иисус и казал: "Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света!".

Като чули тези думи, Андрей и още един от Йоановите ученици тръгнали след Спасителя и останали с Него целия ден. А после Андрей отишъл при брата си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия (т. е. Христос, Помазаника)". И го довел при Христос.

Двамата братя обаче продължили своя предишен живот на рибари. Те били родом от Витсаида, недалече от северния бряг на Генисаретското езеро. Там по-късно Спасителят ги видял и им казал: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде вървели след Него и станали свидетели на Неговата проповед, на чудесата, смъртта и възкресението Му.

След Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на Петдесетница всички апостоли отишли по разни страни да проповядват Божието слово. Апостол Андрей се отправил към северните области. Пътувал предимно по крайбрежието и през редица малоазийски градове стигнал до Византион (после Константинопол). Нататък минал по нашите брегове на Черно море и отишъл към Северното Черноморие, обитавано от скитите (днешна Румъния и Украйна).

Според друго предание е проповядвал и в град Патра в Северен Пелопонес, Гърция. Както и другите апостоли, свети Андрей посветил целия си живот на проповедта на християнството и спечелил множество последователи на Христос. Завършил живота си мъченически.

В народните представи от Андреевден денят започва да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните обичаи и ритуали за здраве и плодородие, пише БНР. В навечерието на празника жените сварявали (непременно в нов съд) различни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина - за да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в семейството.

Дир.бг