Когато става въпрос за пеене, прилепите побеждават повечето видове. Разбира се, мелодиите им може и да не са в списъка на 20-те най-добри, но виковете им обхващат огромен честотен диапазон от около 7 октави от 1 до 120 килохерца, издигайки се далеч извън диапазона на човешкия слух.

Благодарение на ново изследване на анатомията на прилепите, проведено от учени от Университета на Южна Дания, вече имаме по-добра представа за това как ги издават и защо. За изследването разказва „Сайънс алерт“

При по-високите честоти прилеповите гласове се използват за ехолокация. С по-ниски честоти прилепите разговарят помежду си. Очарователно е, че за да издават по-нискочестотните си ръмжащи викове, прилепите използват структури в гърлото си, аналогични на тези, използвани от ръмжащите death metal гърлени певци. Те се наричат вентрикуларни гънки или фалшиви гласови гънки и изглежда, че прилепите ги използват, за да издават звуци между 1 и 5 килохерца, често в антагонистични ситуации. Това предполага, че тези звуци поне понякога се използват за отправяне на предизвикателства или предупреждения към други прилепи.

"За пръв път установихме какви физически структури в ларинкса им издават различните вокали", казва биологът от Университета на Южна Дания Коен Елеманс. "Например прилепите могат да издават нискочестотни повиквания, използвайки така наречените си "фалшиви гласни гънки" - както правят човешките death metal певци."

При хората вентрикуларните гънки се намират над гласните гънки, но не участват пряко в производството на нормални звуци при говорене или пеене. Смята се, че те помагат за защитата на гласните гънки, съдействат за поддържане на налягането и вероятно помагат за оформянето на гласа. Само при специализираните форми на вокализация - като пеенето - тези гънки участват пряко в производството на звуци.

Повечето бозайници, включително и хората, имат гласов диапазон от около 3 до 4 октави (въпреки че има и крайни изключения). За да разберат как прилепите са в състояние да произвеждат сравнително широк честотен диапазон, Елеманс и екипът му, ръководен от Йонас Хокансон от Университета на Южна Дания, решават, че трябва да проведат някои експерименти. Те евтаназират 8 възрастни екземпляра от уловени в дивата природа прилепи (Myotis daubentonii) и изваждат ларингеалните им апарати. След това монтират 5 от ларинксите в експериментална уредба, предназначена да възпроизведе динамиката на вокализацията, и подават въздушен поток, за да създадат звук. Всичко това е заснето с 250 000 кадъра в секунда, за да се уловят и най-малките нюанси на звукоизвличането. Машинното обучение е използвано за реконструиране на движението на гласните мембрани, които са били закрити от други ларингеални структури. Установено е, че гласните струни вибрират с честоти между 10 и 95 килохерца. Това е диапазон, който съответства на ехолокационните писъци. Най-високите призиви се осъществяват с помощта на тънка като микрометър гласова мембрана - структура в края на гласовата гънка, която най-вероятно са имали и нашите предци примати, но са изгубили по пътя към превръщането им в хора.

"За първи път заснехме директно тези гласови мембрани", обяснява Хокансон. "За да покажем вибрациите им, трябваше да снимаме с изключително висока скорост - до 250 000 кадъра в секунда. Виждаме много адаптации в ларинкса, които според нас са отговорни за способността на прилепите да издават много бързо високочестотни сигнали, за да могат да ловят насекоми, докато летят."

Най-ниските честоти обаче, между 1 и 3 килохерца, вибрират в камерните гънки. Те, заключава екипът, най-вероятно участват в по-ниските ръмжения, издавани от прилепите. Не е напълно ясно какво означават тези ръмжения. Изследователите уловили още девет прилепа и записали вокализирането им. Само три от прилепите изръмжали: когато били връщани в кошарата след претегляне или когато били погалвани от човек. Това би могло да бъде подсказка за целта на ръмженето, казват изследователите.

"Някои от тях изглеждат агресивни, други може да са израз на раздразнение, а трети може да имат съвсем различна функция", казва биологът Ласе Якобсен от Университета на Южна Дания. Но той добавя: "Все още не знаем."

Сигурни сме, че резултатите от всички бъдещи проучвания на вокализациите на прилепите ще бъдат „музика за нашите уши“. /БГНЕС