Преброяване 2021 показва, че жителите на Шуменска област по етнически признак се делят на 3 основни групи – българи, турци и роми. Към българската етническа група са казали, че принадлеждат 57,9%, към турската 31,3%, а към ромската 8%.

Данните изнесе днес Териториалното статистическо бюро.   

Анализът показва, че намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Спрямо преброяването през 2011-та делът на българската етническа група намалява с 1,3 процентни пункта, ромската с 0,2 процента, а само турската се увеличава - с 1%.

Към други етнически групи са се самоопределили 1,5% от участвалите в миналогодишното преброяване. Не могли да се самоопределят 0,3%, а 1% не пожелали да отговорят. .

Българската етническа общност преобладава в 5 от общините на областта - Шумен (77%), Каспичан (68,4%), Смядово (65,2%), Велики Преслав (64,9%) и Нови пазар (57,1%). В останалите 5 общини на областта преобладават тези, които са се самоопределили към турската етническа общност - Венец (87,4%), Хитрино (85,3%), Каолиново (79,2%), Върбица (57,6%) и Никола Козлево (49,8%). Най-голям е делът на ромския етнос в общините Никола Козлево (27,2%), Върбица (20,8%), Нови пазар (17,3%), Каолиново (14,5%) и Каспичан (12,9%).

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност, уточниха от ТСБ. При тази група в област Шумен делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 27,8%, при 20,5% и 10,5% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности в област Шумен най-висок е делът на младото население (0 - 14 години) при ромите – 24,8% от самоопределилите се към този етнос. Делът на младите при турската етническа група е 12,9%, а най-нисък е този дял при българската общност – 10,6%.

В областта се наблюдават съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като бъл-гари на седем и повече навършени години 80,3% са с високо образование (28,1% с висше и 52,2% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 46,3% (8,5% с висше и 37,8% със средно), а при ромския етнос относи-телният дял на този показател е 13,2%, съответно 0,7% с висше и 12,5% със завършено средно образование.

Икономическата активност и безработицата е пряко обвързана с нивото на образование. Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група, като по време на изследването 62,7% от икономически активните роми са били безработни. Безработни са били 23,4% от самоопределилите се от турската етническа група. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група -7,9% от икономически активните лица на възраст 15 и повече години.

В Шуменско самоопределилите се към християнското вероизповедание са 72 792, или 52,3% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни - 71 055, или 97,6% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание - 1 193 (1,6%), католическо - 239 (0,3%), и 145 (0,2%) са посочили арменско апостолическо. Отговорът „друго християнско“ са избрали 160, или 0,2% от отговорилите на въпроса. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 47 752 души, или 34,3%.   846 (2.8%) души са отговорили, че нямат вероизповедание, 7 298 (5,2%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 7 406 (5,3%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

При тези, които са се самоопределили към българската етническа група, 87,7%, са с християнско вероизповедание. 89,1% от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско. Сред ромската етническа група преобладават тези с мюсюлманско вероизповедание - 6 429, или 57,6%. Християнско вероизповедание е посочено от 1 447 (13.0%) от ромите.

ШУМ.БГ