В обществото са налице значителна доза притеснения и страхове от присъединяване на страната ни към еврозоната. За разлика от хората, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни. Това показват данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, реализирано от агенция "Алфа рисърч" в периода 1-17 ноември, с възложител Министерството на финансите (МФ). Проучването, представено в Министерството на финансите, е проведено сред 1200 души и сред 500 фирми.

Една трета от пълнолетните граждани (от които 15% - категорично, а 18% - по-скоро) одобряват преминаването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори - 23% изразяват по-скоро неодобрение, а 27% - са изцяло против, сочат изводите на социологическото изследване.

32,8 на сто от анкетираните граждани одобряват присъединяването на страната ни към еврозоната, от тях 15 процента - напълно, а 17,8 процента - по-скоро. 23 на сто обаче казват, че по-скоро не одобряват, а 27,4 на сто изобщо не одобряват членство на България в еврозоната, показват данните в проучването. 16,8 на сто отговарят, че не могат да преценят.

Въпреки съществуващите притеснения, една значителна част от сънародниците ни виждат редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото.

59% очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, което съвсем не е без значение предвид ръста в мобилността на българските граждани. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или не достатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото - затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани. За разлика от тях, две трети от предприемачите очакват улесняване на търговията ни с други държави, почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, които са важни предпоставки за развитието на бизнеса.

64,3% от бизнеса одобряват присъединяване на България към еврозоната, от тях 46,7 процента - напълно, а 17,6 процента - по-скоро. 15,3 процента от представителите на бизнеса посочват, че по-скоро не одобряват, а 18 процента, че изобщо не одобряват членство в еврозоната. 2,3 процента не могат да преценят.

Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).

Анализът по социални групи очертава следните особености в отношението към еврото:

Опасенията и страховете доминират сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, живеещи в по-малките населени места. Тези характеристики са взаимно свързани и практически обхващат около една трета от населението;

Най-позитивно настроени са хората с високо образование, социален статус и доходи, живеещи в по-големите градове, които виждат и най-добри дългосрочни перспективи пред себе си и пред страната от въвеждането на еврото.

Най-високи позитивни очаквания имат ИТ секторът, транспортът, леката промишленост, туризъм и хотелиерство. Опасения споделят основно фирмите от сектор строителство и селско стопанство и в по-малка степен - част от тези в тежката индустрия и търговията.

Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната, отбеляза приоритета за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2024 г. На база на проучването, проведено по Комуникационната стратегия за информация и публичност за присъединяването на България към еврозоната, в търсене на отговори и решения за очакванията и притесненията от въвеждане на еврото сред хората и бизнеса, от МФ планират да започнат съвместна дейност с кметовете и кметските наместници.

Предвижда се също до края на март да бъде разработен сайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и притесняват. Ще бъде открита и безплатна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси, посочи министър Велкова.

Велкова припомни, че в тази връзка са подготвени и приети от Министерския съвет четири законопроекта, които са внесени в парламента. Промените в Закона за БНБ бяха приети от водещата комисия - бюджетната, на първо гласуване и се очаква тази седмица да бъдат в пленарна зала за първо гласуване. Тази седмица на първо гласуване се очаква да бъдат приети от водещата комисия и промените в Кодекса за застраховане и в Търговския закон, като Велкова изрази очакване, че парламентът ще ги обсъди и разгледа и в зала на първо гласуване до края на годината.

Четвъртият закон, който е свързан с еврото, е Законът за мерките срещу изпирането на пари, който от МФ също очакват до края на годината да бъде разгледан на първо гласуване. До средата на януари очакваме да бъдат приети тези четири законопроекта на второ гласуване в Народното събрание, отбеляза Росица Велкова.

Петият законопроект - за еврото, до края на годината ще бъде разработен в първоначален проект от министерствата, ангажираните ведомства, публични институции и БНБ, а през януари се планира да бъде съгласуван неформално с браншови организации, с работодателите, със Сдружението за модерна търговия, за да могат да бъдат изчистени и прецизирани текстове, които касаят бизнеса, отбеляза министър Велкова. Предвижда се през февруари законопроектът за еврото да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане и след това да бъде изпратен към Народното събрание, обясни министърът.

Дир.бг