Преодоляване на икономическите последици от ковид пандемията, справяне с високата инфлация и решаване на проблемите в енергийната сфера бяха сред акцентите в работата на правителствата през отминаващата вече 2022 година.

За последната година на „Дондуков“ 1 се смениха два кабинета – редовното правителство на т. нар. четворна коалиция, начело с Кирил Петков, и настоящото служебно правителство, назначено от президента, с министър-председател Гълъб Донев.  

Нов модел за управление на ковид кризата, стимули за ваксинация и протести срещу зеления сертификат

В началото на годината правителството на Кирил Петков обяви нов модел за управление на ковид кризата. Съгласно него, противоепидемичните мерки се определяха от броя на заетите интензивни болнични легла на общинско и областно равнище, както и от скоростта на тяхното запълване.

През януари и февруари от партия „Възраждане“ няколко пъти организираха протести пред Народното събрание и сградата на Министерския съвет с искане за премахване на ковид ограниченията и пълното отпадане на зеления сертификат за ваксинация. На среща представители на правителството и на политическата формация се договориха да бъде сформирана работна група с участието на медици и статистици, които да обсъдят и евентуално да променят част от мерките в Националния оперативен план за справяне с пандемията.

Ограниченията, наложени заради разпространението на пандемията, отпадаха поетапно.

В началото на май започна изплащането на анонсираната от кабинета еднократна добавка от 75 лева за пенсионерите, които са завършили ваксинационен курс срещу COVID-19.

Войната в Украйна и българската реакция

След като на 24 февруари светът осъмна с новината за военните действия в Украйна, представители на държавните институции се събраха на извънредна среща, за да обсъдят случващото се.

„Осъждаме остро действията на Руската федерация“, заяви тогава премиерът Кирил Петков, който набеляза като първи приоритет извеждането на българите от Украйна. Веднага бяха организирани зелени коридори и голяма част от желаещите да напуснат територията на страната бяха евакуирани.

И редовният кабинет, и последвалото го служебно правителство начело с Гълъб Донев на няколко пъти приемаха решения за предоставяне на хуманитарна и логистична подкрепа за украинската държава. По-късно българският парламент гласува и оказването на военно-техническа помощ.

У нас заработи Единен информационен портал за случващото се в Украйна.

Започналият военен конфликт доведе до оставката на тогавашния министър на отбраната Стефан Янев, който бе освободен от поста от премиера Кирил Петков, а оставката му гласувана на извънредно заседание на парламента. Причина за това стана изразена позиция на Янев, в която той говори за „специална операция“.

Мястото на Янев начело на министерството зае Драгомир Заков.

Енергийна криза, инфлация и компенсации

Нула процента ДДС на хляба, осъвременяване на пенсиите с близо 20%, по-високи данъчни облекчения за семействата с деца и отстъпка от 25 стотинки за литър при зареждане на горива – това бяха част от мерките, залегнали в антикризисния пакет на редовният кабинет на Кирил Петков, обсъден между формациите на един от коалиционните им съвети и гласуван в парламента.

През декември законодателният орган удължи част от мерките до края на 2023 година.

Битовите и небитовите потребители получиха и различни компенсации, свързани с високите енергийни цени.

На 24 април от Министерството на енергетиката съобщиха, че в същия ден от "Булгаргаз" е получено уведомление, че доставките на природен газ от "Газпром Експорт" ще бъдат спрени, считано от 27 април 2022 г.

Само ден след встъпването си в длъжност в началото на август, служебният министър-председател Гълъб Донев анонсира създаването на междуведомствен кризисен щаб в енергетиката, който си постави няколко цели, свързани със сигурност на доставките и предвидимост на цените на газа; механизми за контрол и снижение на цените на горивата; овладяване на повишаващата се цена на електроенергията.

Ръководството на щаба пое вицепремиерът по икономическите политики Христо Алексиев, а в работата му се включиха още министърът на енергетиката Росен Христов, както и представители на други министерства, на браншови организации, ДАНС, КЕВР, работодателски организации и синдикати.

На 1 ноември, на церемония в България, бе отбелязано пускането в експлоатация на междусистемната газова връзка между България и Гърция. Над един милиард киловатчаса (kWh) бяха пренесени в първия месец на търговска експлоатация на газопровода.

В началото на декември Министерският съвет одобри прилагането на дерогация за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт от Русия, превозван по море.

В края на годината България получи и средствата по първия транш по Националния план по възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв.

БТА