В Европейската комисия ще бъде разгледана инициатива как да се помогне на фермери в шест "гранични" на Украйна държави, сред тях и България, които се оплакаха, че са залети от евтино зърно от Украйна, а собственото им производство застоява по складове.


След вчерашния Европейски съвет по земеделие и рибарство в Брюксел еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски каза, че ще внесе за обсъждане в Колегията на Европейската комисия въпроса за механизъм за разрешаване на проблема. Едно от възможните решения е засегнатите земеделски производители в България, Полша, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния да получат финансови компенсации.

Става дума за това, че т.нар коридори за солидарност с Украйна за износ на зърно на запад и към световните пазари са довели до струпване на продукция в тези 6 държави, докато в останалата част от ЕС няма такава ситуация.


Обсъдихме проблема като първостепенен по важност и разговаряхме по полското предложение, направено от името на няколко държави, каза Войчеховски. Той даде и конкретни примери, сред които и такъв с България, при които разликата е в стотици пъти повече внос спрямо 2021 г., последната година преди войната.


"Това не е проблем за целия ЕС, нашият пазар може да поеме тези количества, но е проблем за граничните държави. (...) Обсъждахме и евентуално решение: да активираме кризисни резерви, например. Не всички бяха съгласни, но мнозинството бяха "за" и много сериозно ще обсъдим използване на част от него за засегнатите страни", обясни еврокомисарят.


Той на няколко пъти подчерта, че никой не е повдигнал идеята и не е обсъждано спиране на украинския зърнен внос или временно вдигане на някакви бариери пред него за защита на единния пазар.

Няма нужда от много помощни средства, за да се разблокира пазарът в засегнатите страни в Централна и Югоизточна Европа. Най-вероятно такава компенсация ще е еднократна, тъй като проблемът ще отшуми - заради войната Украйна продължава да свива земеделското си производство, допълни Войчеховски.


Ето какво се казва за България в приложението, внесено за вчерашното заседание от Полша (от името на шестте засегнати държави):

"България обръща внимание на вноса на слънчоглед от Украйна, който се е увеличил до 804 хил. тона за периода януари-декември 2022 г. спрямо 36 074 тона за същия период на 2021 г. Украйна се превръща в основен доставчик на слънчоглед в България, което затруднява продажбата на български слънчоглед и допринася за намаляване на цените на вътрешния пазар.

На фона на общата инфлация, докато производствените разходи растат, цените на слънчогледовото семе в България са спаднали с 45% спрямо същия период на предходната година. Въпреки ниските цени и като се има предвид, че българските маслопреработватели работят на 100% капацитет, данните показват, че 77% от българския слънчоглед остава непреработен в складовете."


Всички имат проблем и с царевицата...


"В периода от януари до ноември 2022 г. вносът на царевица от Украйна в граничещите държави - членки на ЕС, се е увеличил драстично в сравнение с предходните години, от няколко хиляди тона до няколко милиона тона. Например вносът в:

 

  • Полша възлиза на 1.637 млн. тона (за периода от януари до ноември 2021 г. е бил 6 хил. тона)
  • Унгария - над 900 хил. тона (5 хил. тона през 2021 г.)
  • Словакия - 250 хил. тона (нула тона през януари-ноември 2021 г.),
  • България - 16 742 тона при 361 тона за 2021 г.
  • Румъния - 1020 хил. тона.


Големият внос на продукти от един източник, съвпадащ с прибирането на националните реколти предизвика пазарни смущения във всички участващи държави-членки. Част от вносното зърно отива за местните фуражни преработватели, което води до намалено търсене на местно зърно."


... и други продукти:

"Значително нарасна и вносът на пшеница от Украйна - той беше няколкостотин или дори няколко хиляди пъти по-висок от този през 2021 г. в някои държави-членки на ЕС. Освен това има много сериозно увеличение на вноса от Украйна на други селскостопански продукти (...) като захар, птиче месо, брашно, определени млечни продукти, мед, ябълков сок и на други чувствителни продукти като слънчогледово семе или семе от рапица.

Сухопътният транспорт на царевица с украински произход до Западна Европа, т.е. до страни, които изпитват недостиг (бел.ред. - Войчеховски каза, че миналата година дефицитът на добив в ЕС е бил 21% от търсенето) , е до голяма степен нерентабилен, което затруднява транспортирането на големи количества от тази зърнена култура в чужбина."


В Брюксел обмислят помощ, след като България се оплака, че се дави в зърно от Украйна© Reuters

Какво предлагат засегнатите държави

Те се обръщат към Европейската комисия да предложи инструменти и мерки в помощ за затруднените производители като:

  • компенсации за земеделските стопани, които са негативно засегнати от увеличения приток на продукти от Украйна към пазарите на страните - членки на ЕС;
  • гъвкав подход на ЕК към прилагането на Общата селскостопанска политика от страните членки на ЕС, включително в областта на обвързаните плащания;
  • пренос по коридорите за солидарност на запечатана украинска селскостопанска продукция, така че тя да преминава транзитно през държавите - членки на ЕС, и да достигат до пазарите на местоназначение, без да остава на вътрешния пазар на ЕС, причинявайки смущения на пазарите на страните от ЕС;
  • създаване на временни складове и нови транспортни коридори, включително железопътни; финансова подкрепа за тази цел;
  • помощ за Украйна, която няма да създаде трудности за селскостопанския сектор в държавите членки, включително финансова подкрепа, допълнителна помощ при транзит, доставка на средства за производство, помощ за адаптиране към изискванията на ЕС.

България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия потвърждават готовността си да продължат, съвместно с ЕК, да работят по такива видове помощ за Украйна, които да не създават в същото време затруднения за земеделския сектор във всички страни на ЕС.

Дневник