Министерството на финансите обяви, че по предварителна прогноза бюджетът завършва 2022 г. с дефицит от 2.9% от БВП. Това е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за напредъка на България в доклада, който се очаква тя да поиска през пролетта. Ако това стане, документът се очаква да излезе през юли и от него ще се разбере дали България има шанс да приеме еврото от 2024 г., както е планирала.


Размерът на бюджетния дефицит обаче е само едно от изискванията, на които трябва да отговори България, като той не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт.


До момента никой в държавата не казва, че България няма да успее с приемането на еврото по план, но очаквано предвид политическата ситуация и изоставането в работата по нормативната уредба, опасенията за това, изразявани от различни политици се множат.Приходите, помощите и даренията, отчетени по консолидираната фискална програма (КФП) за 2022 г., са 64. 765 млрд. лв. Сумата включва 3.2 млрд. лв. еднократни приходи, които не са включени. След елиминирането им приходите за годината надхвърлят разчета с 3.2 на сто.


Приходите от данъци и осигуровки са общо 46.7 млрд. лв. или 1.5% над разчета. От данъци превишението на приходите спрямо записаното в Закона за бюджета е 221.7 млн. лв., от които 72 млн. лв. авансова вноска от "Лукойл България" и 101.3 млн. лв. над разчета имуществени данъци, основно по общинските бюджети.


При данъците преизпълнение има при корпоративните данъци, данъците върху личните доходи и митата, а приходите от ДДС и акцизи са по-ниски от планираните за годината, както се и очакваше.


Най-големият приходоизточник в бюджета е тъкмо ДДС. Общо от него са събрани 688.7 млн. лв. по-малко от записаните в бюджета. Министерството на финансите посочва, че изпълнението по това перо е по-близо до проектозакона за бюджета от юни 2022 г. При гласуването му обаче депутатите завишиха числото със 760 млн. лв., посочват от ведомството.


За акцизите обяснението е, че депутатите не приеха предложения от министерството акцизен календар за тютюневите изделия и съответно не е направено съответното намаление на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с ефекта от мярката за общо 100 млн. лв. Министерството посочва, че в такъв размер приблизително е неизпълнението на разчета за годината. Мярката ще влезе в сила от началото на март 2023 година.


Неданъчните приходи, отново с елиминиране на еднократните извънредни приходи, надвишават с 19.8 на сто разчета. Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.


В частта на неданъчните приходи най-значително преизпълнение на разчетите има при отчисленията от АЕЦ "Козлодуй" за двата т. нар. ядрени фонда - Фонд "Радиоактивни отпадъци" и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". Отчисленията за двата фонда са с 511.6 млн. лв. по-високи от планираните, което се дължи на високите цени на електроенергията на свободния пазар. Подобна е и ситуацията с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163.3 млн. лв. над заложените в годишния разчет и отново са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество.


Направените разходи през годината са по-ниски от планираните като причината за това е забавено усвояване на европейски средства най-вече по Плана за възстановяване и устойчивост, но също и по оперативни програми. "Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 година", посочват от министерството.


Размерът на фискалния резерв към края на 2022 г. е 13.4 млрд. лв., в т.ч. 12.1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1.3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Дневник