Българската православна църква почита днес християнския празник Сретение Господне. Той е един от 12-те големи празници в годината, но и един от четирите празници, посветени на Божията майка. Затова Сретение Господне е известен и като Зимна Богородица.

На този ден се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус от праведника Симеон. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Исус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога веднага след навършването на 40 дни от рождението му, а майката да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария донесла младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им да бъде прочетена очистваща молитва.

В Йерусалимския храм по онова време живеел благочестивият старец Симеон, на когото от ангел Господен му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от Девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико...". Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове. Заради събитието в храма св. Симеон се нарича също св. Симеон Богоприемец.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.

В България празникът е познат като Петльовден в чест на мъжката рожба. На този ден по време на турското робство поробителите минавали да взимат български момчета за еничари. От която къща вземeли момче, те поставяли кървав знак на портата. Според легендата, за да не даде момчето си за еничар, българска майка заклала петел и с кръвта му белязала външните врати на дома си, за да се заблудят поробителите. В чест на петела празникът е наречен от народа Петльовден.

Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца - за курбан се коли ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода. Къща без петел не бива - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат.

Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.

Дир.бг