За нас, българите, Левски е мярка за всички неща: за чистота на морала, за толерантност, за държавническа прозорливост, за харизмата на лидера, за смелостта на революционера да осъществи идеалите си. По думите на Мерсия Макдермот, англичанката с българско сърце, дръзнала да напише книга за Апостола, той е „чудото на България, нейното най-голямо съкровище и най-скъпоценният й дар за човечеството”.

В динамичното ни настояще, пълно с въпроси и съмнения, в търсенето на устойчиви духовни, нравствени и национални ценности, които да ни обединяват, Левски ни е нужен повече от всякога – като коректив за истина, към която трябва да се стремим. Делото му пося в нас порива за свобода – не само физическата, но и онази истинската, свободата на Духа, която отхвърля зависимостите на времето и обстоятелствата. Защото свободата е вътрешно състояние да надмогнеш омразата и разединението, да простиш предателството, да протегнеш ръка на ближния.

Може би такъв героизъм е необходим днес.

Време е да оставим книжния образ на Левски и да вложим живия идеал за него в ума, в сърцето и в делата си.

Това каза днес в словото си по повод 150 години от гибелта на Левски директорът на РБ "Стилиян Чилингиров" Росица Добрева.

Възпоменателната церемония се състоя пред паметника му в Шумен.

Отец Димитър и отец Красимир отправиха заупокойна молитва. Рецитал изнесоха деца от СУ Васил Левски“.

Да поднесат венци и цветя там се събраха стотици шуменци. На церемонията присъстваха представители на общинската и областната администрации, военни, общественици. 

ШУМ.БГ