Живеем в 21 век, смята се че сме по-организирани, по-цивилизовани, по-обгрижени от здравната система.

След 4 часа чакане с направление в МБАЛ-Шумен за прием на пациент, виждам че нищо от това не е реалност.

Нулева организация - пациентите още в 8.00 ч. бяха около 15-20, към 9.00 около 35, а към 10.00 - близо 50.

Организацията не е за всеки, но това което видях беше подигравка с гражданите - взимане на лични карти, телефонни номера, правене на ковид тестове, разнасяне на папки с досиетата на пациентите, падащи листи от папките, студуване на пациентите в коридора, който се оказа крайно малък, крайно студен. Да не говорим, темата за личните данни - имена, ЕГН-та, кратко описание на оплакванията на пациенти - се говори в този претъпкан коридор.

Да не говорим че хора с простуди и бъбречни проблеми имаше и те трябваше да стоят на ледените метални седалки в коридора - пълен абсурд. Майки с деца ги разкарват от 7-8 етаж до партер и обратно, като им се казват имена на лекари, при които да ходят.

И тъкмо, след 4 часа чакане и мръзнене, получаваш документите за настаняване в болницата, се оказва че ти трябват копия на други документи, и прочее. Набавях копия, всичко, и чакаш още един час да те настанят в стая.

Извинтете, коя година сме? Имаше възрастни хора, подложени на това бавно мъчение. Стана ми мъчно, защото именно те са изградили много от нещата които и днес ползваме, затото тези изградено в днешно време не са за дълго.

Да си учтив и цивилизован е приоритет, но не и на това място - медицинско лице се появява с чаша кафе в лявата ръка и събира навъсено документи от пациенти, но с една ръка е трудно, и пациента трябва да пусне лична карта и други листове върху тези от други пациенти.

А недоволният тон и изражение на медицинското лице е показателно - искам да си изпия кафето, давайте тия документи, кафето ми е важно сега.

Обгрижени от здравната система - това е мит. Чакаш на студено, замръзват ти краката, а ако си седнал - и други части на тялото. Помолих да затворят входната врата по някакъв начин, защото тя беше прикрепена с верига за стената - била се блъскала. Еми, тя няма механизъм за затваряне, вероятно по видът и от близо 20 години.

Огромна болница и всички е едно коридорче с две стаички с лошо гледащи медицински кадри, търчащи с падащи листи от пациентските досиета.

Има ли начин това да бъде променено? Разбира се, всички граждани трябва да сигнализират такива нередности, които са се превърнали в ежедневие. 

Гражданската позиция е важна и тя трябва да бъде изказана. Вечното примиряване е довело до актуалния резултат.

Но институцията болница също трябва да промени този хаос - някой трябва да ги консултира, да анализира този повтарящ се абсурд, и да даде препоръки за промяна и оптимизация.

Именно така и медицинските кадри, и пациентите ще бъдат облекчении, ще имат възможност по-човечно да дадат и да получат.

Вярвам, че промяната не лесна, но е крайно необходима.

Няма как болнично заведение да лекува и обгрижва хората, ако самото болнично заведение страда от редица заболявания.

Валентин Белев