Владимир Путин няма непосредствени планове за мир в Украйна и затова Западът трябва да се подготви да доставя помощ на Киев за дълго време, предупреди генералният секретар на НАТО в интервю за "Гардиън".

Йенс Столтенберг каза, че руският президент е въвлечен във "война на изтощение", и посочи, че иска членовете на НАТО да се съгласят да изразходват минимум 2% от БВП за отбрана на следващата среща на върха на алианса в литовската столица Вилнюс.

Ожесточените боеве, в момента съсредоточени около Бахмут в Източна Украйна, показват, че Русия е готова "просто да хвърли още хиляди и хиляди войници, да понесе много жертви за минимални печалби", каза ръководителят на НАТО.

"Президентът Путин не планира мир, той планира още война", продължи Столтенберг, добавяйки, че Русия увеличава военното промишлено производство и "протяга ръка към авторитарни режими като Иран или Северна Корея и други, за да се опита да получи повече оръжия".

В резултат на това САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и други западни държави трябва да бъдат готови да подкрепят Украйна с оръжия, боеприпаси и резервни части за дълго време. "Нуждата ще продължи да съществува, защото това е война на изтощение; става въпрос за индустриален капацитет за поддържане на подкрепата", каза генералният секретар.

В момента битката e толкова интензивна, че използването на артилерийски снаряди от Украйна - 4 хил. до 7 хил. на ден срещу 20 хил. руски - изпреварва западното производство. "Текущият процент на разход на боеприпаси е по-висок от текущия темп на производство", каза Столтенберг, въпреки че новите договори означават, че това се променя.

По-рано тази седмица членовете на ЕС се съгласиха да доставят на Украйна милион снаряда, достатъчни за около шест месеца. Но насочвайки се към това, което се очаква да бъде неговата последна среща на върха, Столтенберг каза, че иска членовете на НАТО да бъдат готови да харчат повече.

Годишният доклад на НАТО, публикуван във вторник, признава, че само седем от 30 държави членки - САЩ, Обединеното кралство, Полша, Гърция и балтийските страни - са изпълнили настоящата цел за разходи за отбрана от 2% от БВП през 2022 г. Франция с 1.89% и Германия с 1.49% са се ангажирали с увеличение.

"На нашата среща на върха във Вилнюс през юли очаквам съюзниците да се споразумеят за по-амбициозен нов ангажимент за инвестиции в отбраната, като минимум 2% от БВП ще бъдат инвестирани в нашата отбрана", каза Столтенберг при публикуването на доклада.

Също толкова важно, заяви ръководителят на НАТО, ще е да се убеди Китай да не доставя оръжие на Русия, която също изпитва недостиг на ключови боеприпаси. Китай, чийто лидер Си Цзинпин посети Москва по-рано през седмицата, беше предупреден от членовете на НАТО, че ще има "последици", ако достави смъртоносна помощ на Москва.

Сериозните усилия на Китай да действа като посредник в конфликта трябва да бъдат придружени от опит "да се разберат перспективите на Украйна", отбеляза шефът на НАТО. Но въпреки че приветства всяка мирна инициатива, той подчерта, че Пекин все още не е осъдил руската инвазия.

Столтенберг смята, че западът е предоставил достатъчно военно оборудване, включително танкове, бойни превозни средства и ракетна артилерия, "за да позволи на украинците да си върнат територията, за да освободят все повече и повече земя", завзета от Русия след първоначалното нахлуване през февруари 2022 г.

Целта, подчерта той, е "да се даде възможност на украинците да започнат офанзива и да си върнат територията". Столтенберг все пак подчерта, че НАТО не е страна в конфликта, като членовете на алианса вземат свои собствени решения за предоставянето на оръжия и оставят изчисленията на бойното поле на командирите на Украйна.

Но ръководителят на НАТО не изключи държавите членки да отидат по-далеч, като изпратят F-16 или други западни изтребители в Украйна. Този месец Полша и Словакия се съгласиха да дадат 17 МиГ-29, но общият брой на разположение е малък.

Напредъкът по кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО продължава, каза ръководителят на алианса, въпреки че Турция блокира присъединяването ѝ, като същевременно позволява на Финландия да продължи. Швеция всъщност беше "на масата на НАТО", посочи той, защото беше поканена на последната среща на върха като гост и получи гаранции за сигурност от някои членове на алианса.

След близо девет години на поста Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия, каза, че напуска през октомври, след като мандатът му беше удължаван три пъти. "Изясних, че мандатът ми приключва тази есен", добави той.

Най-ниската точка през това време беше нахлуването на Русия в Украйна - "шок, но не и изненада", като се има предвид дългата история на военна намеса на Москва в Грузия, Сирия и, подчерта той, Украйна, където през 2014 г. бяха първите руски нахлувания.

Дневник