Нетаняху обяви, че отлага приемането на знаковата си правосъдната реформа, пише в. "Гардиън".

Британското издание отбелязва, че израелският премиер Бенямин Нетаняху е отложил спорните си предложения за промени в правосъдието за следващата парламентарна сесия в резултат на масовите протести, залели Израел.

"Гардиън" посочва, че изпадналият в тежко положение министър-председател е обявил отсрочката от страна на крайнодясното си правителство в прокарването на реформата след 12 седмици на непрестанно изостряща се политическа криза.

Вестникът допълва, че при обявяването на новината в телевизионно обръщение снощи към нацията израелският премиер е изглеждал изтощен и е говорил с необичайно равна интонация и цитира думите му от обръщението, с които е мотивирал отлагането на реформата: "Не искам разпад на страната. Щом има възможност да се избегне братоубийствена война чрез диалог, аз като министър-председател ще отложа временно намеренията си, за да дам път на диалога."

Израелският премиер отлага спорната правосъдна реформа след масови протести, пише в заглавие по темата друг британски всекидневник - "Индипендънт".

Изданието коментира, че отсрочката в приемането на предизвикалите полемика в израелското общество промени ще успокои напрежението в Израел и ще даде известно време на Нетаняху да постигне компромис с политическите си опоненти.

Но ако приемането на реформата се забави прекалено много, той рискува да ядоса твърдолинейните си партньори в управляващата коалиция като министъра на вътрешната сигурност и лидер на крайнодясната религиозна партия "Еврейска сила" Итамар Бен-Гвир. Това от своя страна би застрашило стабилността на кабинета и крие опасност от нови избори, коментира вестникът.

Всякакви нови избори неизбежно отново ще се превърнат в референдум за и против подходящ ли е Нетаняху да управлява, допълва изданието.

Израелският премиер направи крачка назад в знаковата си реформа след ден на хаос в Израел, пише в. "Дейли телеграф".

Британският всекидневник отбелязва, че израелският премиер е спрял временно прокарването на правосъдната реформа, за да се избегне по думите му "гражданска война", след като демонстрациите са парализирали цялата страна.

Изданието заключава, че с решението си Нетаняху на практика е отстъпил под натиска на протестите. Водачите на протеста обаче не са доволни от отсрочката и обявиха, че ще продължат с демонстрациите, докато не премиерът не се откаже напълно от намерението си да прокара реформата. Според демонстрантите реформата ще превърне Израел в "диктатура" чрез неутрализирането на Върховния съд и увеличаване на влиянието на правителството при назначаването на съдии.

В. "Вашингтон пост" също коментира, че Нетаняху е бил принуден да отстъпи пред вълната от безпрецедентни стачки и протести, и отбелязва в тази връзка, че е имало заплаха целият живот в страната да бъде парализиран.

Американският всекидневник допълва в друга статия, че Израел на Нетаняху е намерил сродни души в Унгария и Полша. Авторът на коментара Ишан Тарур обобщава, че желанието на управляващата в Израел крайнодясна коалиция да реформира по този начин правосъдната система е вдъхновено от успеха на антилибералните националисти на други места, като например в тези две източноевропейски страни.

В. "Ню Йорк таймс" помества материал по темата, в който разказва каква е била ролята на САЩ за вчерашното решение на Нетаняху чрез упражняването на засилен натиск върху него.

В статията се посочва, че президентът Джо Байдън и съветниците му са засипали израелските управници с предупреждения, че с действията си те застрашават международната репутация на Израел и застрашават израелската демокрация.

В неделя вечер Белият дом разпространи изявление, малко след като Нетаняху уволни военния си министър заради позицията му против реформата, в която беше отбелязано, че още преди седмица Байдън е казал в телефонен разговор на израелския премиер, че демократичните ценности "винаги са били и трябва да останат и занапред основният елемент в американско-израелските отношения". Всякакви мащабни промени в системата, е посочил президентът на САЩ, "трябва да се правят само при възможно най-широка обществена подкрепа".

Подобни думи са поразителни, защото обикновено стандартната позиция на Белия дом - както когато там е демократ, така и когато там е републиканец - е, че Вашингтон не се меси във вътрешната политика на съюзниците си. Но това невинаги е вярно, отбелязва "Ню Йорк таймс", и допълва, че САЩ се намесват постоянно, само че обикновено го правели зад кулисите. В този случай, коментира изданието, Байдън и съветниците му оставиха настрана всякакви преструвки и влязоха в открита конфронтация с Нетаняху, въпреки че той претендираше в диалога си с представителите на американското правителство, че е човек на компромиса.

Представители на администрацията на Байдън споделят пред изданието, че разговорите с правителството на Нетаняху са били дори още по-безцеремонни, отколкото се съобщава, което е ясна индикация, че според Вашингтон на карта е била заложена репутацията на Израел на единствената демокрация в Близкия изток.

В. "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че замразяването на правосъдната реформа изглежда е успокоило напрежението след протестите и националните стачки, разтърсили Израел.

Американското издание обаче цитира политически коментатори, според които ако по въпроса междувременно не бъде постигнат компромис, конфликтът може отново да се разгори и дори да се изостри още повече.

"Това прилича по-скоро на примирие, отколкото на вътрешен мир между израелците", каза Йоханан Плезнер, председател на израелския мозъчен тръст Израелски институт за демокрация, по повод снощното обръщение на Нетаняху. "Твърдо рано е да се каже дали кризата е приключила."

В. "Файненшъл таймс" коментира, че в обръщението си към нацията израелският премиер е направил крачка назад за реформата, но е дал ясно да се разбере, че не отстъпва изцяло, като е нападнал участниците в протестите в Израел с думите, че демонстрациите са дело на "екстремистко малцинство", което се опитва да разедини страната.

Британският всекидневник цитира и изказване на бившия израелски министър-председател Ехуд Барак, който е определил сегашната криза като най-тежката от създаването на Израел през 1948 г. /БТА