Александър Горчев е историк, директор на Археологически музей“ Велики Преслав“ във Велики Преслав. Два мандата заместник-кмет и два мандата кмет на Велики Преслав, сега общински съветник. Член на изпълнителното бюро на НС на БСП. Трети в листата на коалиция БСП за България в 30-ти МИР - Шумен

Александър Горчев, човек с голям научен, експертен и управленски опит, съвсем закономерно определя три основни приоритета в своята работа като общественик и политик – местната администрация, културата и туризмът.

Законодателната власт все още е в огромен дълг към местните администрации в областите, общинските центрове и малките населени места, посочва бившият общински кмет. И припомня дълго дискутираната тема за децентрализацията на местните бюджети, която обаче и досега е само пожелание. Бъдещото Народно събрание трябва да постави ребром и гласно този въпрос, защото в сегашната критична ситуация общинските администрации са в ступор, казва Александър Горчев. 

„Години наред се чертаят стратегии за децентрализацията на финансовия сектор, това е основното, което може да помогне на администрациите да работят в полза на хората. Но ако бюджетът продължава да е силно централизиран и се разпределя по правила отгоре, няма да се постигне никакъв резултат“, предупреждава Горчев. Като опитен управленец той посочва няколко конкретни стъпки, които трябва да предприеме следващият парламент.

„Първо, трябва промяна на законодателната рамка и на закона за местните финанси, така че  част или най-малко 2% от приходите от данъци-данък общ доход, корпоративен данък и някои други, които е генерират в дадена община, да остават в местния бюджет“, казва Александър Горчев. Той допълва, че това е сериозен и по-дълъг процес, който реално може да стартира през 2024 г., когато ще могат да се внесат поправки в редица закони  и тогава да се даде възможност тази част от приходите, да остават на териториите на общините. А сега първото и най-важно нещо е да приеме бюджета за 2023 г., защото в момента е убийство да се работи при този начин на финансиране, коментира Горчев.

Като втора конкретна мярка той посочва въвеждането на данък, макар и минимален, върху необработваемите  земи на територията на всяка община. Това също ще помогне на местните бюджети, убеден е Горчев и ще стимулира собствениците да обработват земите си по какъвто и да е начин, а да не плащат данък. Ползите ще са за всички.

На трето място той има предвид средствата от т. нар. „бели петна“ в земеделските земи. Хората, които ги обработват, внасят средства в общинските бюджети, но тези пари си остават по сметките и общините нямат право да ги разходват, пояснява Горчев. Той призовава за решение на национално ниво как да се изразходват тези средства в полза на общините – например, за опазване и охрана на земеделските земи, за прокарване и поддържане на пътища и т.н.  

Александър Горчев смята, че са необходими промени и в закона за местното самоуправление във връзка с правомощията на местните администрации, така че те да имат по-голяма оперативност и контрол върху обществените сектори и услуги.

„Предлагаме да се преразгледа стратегията за развитие на туризма в област Шумен, и депутатите от всички политически партии да седнат на една маса и да работят заедно върху нашето общо културно-историческото наследство. Защото в региона има много неща, върху които трябва да се работи“, коментира Александър Горчев във връзка с другите си приоритети – туризмът и културата.

В Шуменска област имаме огромно културно и историческо наследство – имаме близо 629 недвижими културни ценности от различни епохи. Имаме 4 национали исторически резервата – Плиска, Мадара, Велики Преслав и Кабиюк, имаме 12 музейни обекта, богата фестивална и празнична традиция, богато съхранено етнографско наследство, посочва историкът. И коментира, че бъдещите депутати трябва да поставят ребром въпроса в парламента и в изпълнителната власт, че „Оттука започва България“ и това трябва да бъде мотото на всички, които работят в тази насока. Това изисква депутатите да загърбят тесните, партийни интереси и икономически подходи, и да изградят обща визия между културните и историческите обекти в региона, смята Александър Горчев

Тук той поставя и друг приоритет – свързващата инфраструктура със Северна и  Южна България, рехабилитация на Върбишкия проход и непрекъсната поддръжка на Ришки проход. „Смятам, че държавата е в дълг към Североизточна България по отношение на културно-историческото наследство“, казва Горчев. И припомня многократните опити да бъде приет Закон за старите столици. „Тези опити или спират до правна комисия, или започват претенции от всички населени места с историческо минало в България и се изгубва смисълът за старите български столици. А те могат да се изброят на пръстите на едната ръка. Затова за нас от БСП това е едно от многото важни неща, които трябва да се работят със загърбване на личните интереси от всички депутати“, коментира Горчев.

Историкът посочва и още един актуален проблем: „В плана за устойчивост и развитие няма почти нищо в сферата на културата. Дадена е възможност общинските администрации или държавните музеи и галерии да кандидатстват по отношение на енергийната ефективност на сградите си, но това са чисто битови действия за намаляване на разходите.  Няма нещо за перспективното развитие, което да помогне за запазването на културно-историческата инфраструктура - за консервация, реставрация, социализация и т.н. на ценните паметници. А те носят престиж, запазват историческото ни съзнание, създават самочувствие на българите, а носят приходи.  Държавата, в лицето на министерството на културата е и в дълг за приемането на   планове за безопасност и управление на националните резервати. Този проблем е от години, но досега има само един неуспешен опит в стария Несебър. А без тези планове не може да се работи“, подчертава  д-р Александър Горчев.

Пресцентър на БСП за България-Шумен