Теглене на нов заем от Международния валутен фонд е много краен сценарий, само хипотетична теза, много сме далеч от това развитие. Това каза вицепремиерът по управление на европейските средства в служебния кабинет Атанас Пеканов в ефира на Нова телевизия.

Той посочи, че в ръцете на парламентарно представените партии е да се обединят и да намерят решението как да бъде намален дефицитът, голямата отговорност е пред тях да направят такъв дефицит, който да ни осигури възможност да влезем в еврозоната. Ние ще разгледаме всичко, което те предложат, МФ е отворено за срещи, допълни вицепремиерът.

„Ние сме служебен кабинет, не сме избрани с волята на парламента, има вече в момента парламент и той може да се обедини около тези политики, които мнозинството ще припознае като правилни. Смятам, че може да се направят стъпките, за да бъде намален дефицитът. Може да няма нужда да стигне чак 3 процента, за да влезем в еврозоната, моето виждане е, че и при 4 процента пак трябва да направят изключение и да ни пуснат“, отбеляза Пеканов. Статистиката за другите страни, прогнозите за тази година, сочат, че дефицитът средностатистически в еврозоната ще бъде 3,7 на сто, допълни той.

Противно на някои от изказванията, които чух, това, което беше представено, не е нещо екзотично, това е по линия на сега заложените политики – какъв би бил резултатът с никакви промени на политиките, посочи Пеканов по отношение на предложения от служебното правителство бюджет, като допълни, че в крайна сметка служебният кабинет не може да предлага кой знае какви промени по отношение на данъци, такава е неговата функция.  Имаме неслучайно избори и парламентарно представени партии, които трябва да кажат как да бъде разпределено данъчното бреме, допълни Пеканов. По думите му абсолютно несъгласие е получено по отношение на данък свръхпечалба и затова  предложението е било оттеглено.

"Ние виждаме, че каквото и да предложим, партиите веднага излизат с пълно несъгласие, затова им даваме, както е и демократично правилно, възможността те да вземат решението", заяви вицепремиерът.

Продължаваме доходната политика, това, което е важно -  повишаването на пенсиите, на учителските заплати, това трябва да се случи, заяви Атанас Пеканов. Според него влизането в еврозоната не трябва да става на база на намаляване на социалните разходи, трябва да се продължи доходната политика, социалните плащания, но има други разходи, които могат да се оптимизират. Можеше навреме да  оптимизираме програмите за помощ на бизнеса, вместо това през ноември парламентът ги удължи във варианта да се дава на всички, което не е правилно, допълни той.

Попитан какво мисли за казаното от Асен Василев, че има две грешки в бюджета, той каза, от Министерството на финансите са направили преценка колко очакват да дойдат по линия на  ПВУ през тази година, а, за да дойдат парите, трябва да бъдат изпълнени определени условия. Вторият и третият транш, за да ги получим, трябва да бъдат приети всички закони, остават още 12. Към момента не са изпълнени условията, за да получим парите. Вторият транш е  1,4 млрд. лева , а цялата дупка в дефицита е 12 млрд. лв, отбеляза той.

Ние ще правим разходи, защото ще правим инвестиции, срещу които стоят разходи, като STEM кабинетите, държавата първо ще почва да плаща от държавния бюджет, докато не бъдат приети законите, каза вицепремиерът.

Попитан как може да се свие дефицитът до 3 процента, Пеканов каза, че данъкът свръхпечалба е нещо, което подкрепя. В  другите стани също се  обсъжда, като по-правилно е да се нарича “данък случайна печалба“, защото цената на производство нарасна заради енергийната криза във всички страни, фирмите вдигнаха цената на всички стоки, сега обаче енергийните цени намаляха, но фирмите не намаляват цените си за продажба и това формира огромни маржове на печалба. Получил се е външен шок поради войната, който дава възможност на фирмите да имат огромни печалби, допълни той.  

По отношение на предоговарянето на плана за въглищните централи, той каза, че смята, че се движим добре по т.нар предоговаряне . Още началото на февруари започнахме доста активни разговори с ЕК, започнахме да им показваме защо през миналата година беше невъзможно да намаляваме функционирането на въглищните централи, посочи вицепремиерът. „ Една от целите беше за миналата година намаляване с 10 процента на вредните емисии, но в тази извънредна ситуация, в която централите правят извънредни печалби за България, осигуряваха енергийната сигурност на България и на целия Балкански полуостров, успяхме да убедим ЕК, че тази цел не е била изпълнима“, каза вицепремиерът.  По думите му сега трябва да се уверим какъв е ангажиментът до 2026 година, както по линия на плана, така и по новите средства по линия на европейския механизъм RePower EU. Министър Христов имаше няколко разговора в ЕК, тази седмица ще бъдат изпратени проектите, които се предлага да бъдат финансирани по този инструмент. Новите проекти по линия на RePower EU ще допринасят за това да има повече възобновяеми енергийни източници, цели, които изпълняват целите на зеления преход, без да ограничават въглищните централи, отбеляза Атанас Пеканов.

"В момента решението на парламента казва да не правим нищо по отношение на въглищните централи по линия на декарбонизацията. Това е трудно да се възприеме от европейските институции", отбеляза той. По думите на Пеканов тези пари не ни се полагат просто така, те са, за да свършим някаква работа и половината от работата е по линия на зелената трансформация. „България има 9 цели вътре в плана си за намаляване на емисиите, ако се откажем да ги изпълняваме, но не предложим нищо друго, с което да ги заменим, голяма част от парите ще бъдат загубени – около 2 милиарда евро. Ако не изпълним нищо и не предоговорим плана, толкова ще бъдат загубени, но предоговарянето не значи да се откажем от всичко, трябва да дадем нещо, което да се случи до 2026 година“, допълни Пеканов и уточни, че проектите по RePower EU изпълняват цели на зеления преход.

Смятам, че депутатите трябва да се разберат за правителство, смятам, че е редно България да  има редовен кабинет с ясни приоритети, заяви Пеканов. Той допълни, че ПВУ е една цяла управленска програма, там си има реформи, които трябва да се правят, инвестиции, които трябва да правим.

БТА