Европейската комисия представи днес законодателни предложения, свързани с изискването за бюджетен дефицит в държавите от ЕС до три процента. Комисията отбелязва, че предложенията са свързани с промените в икономическата среда и необходимостта от икономически растеж и инвестиции.

Предложенията отчитат необходимостта от намаляване на силно нарасналите равнища на публичния дълг, като подкрепят напредъка към природосъобразния и цифровия преход. Очаква се промените да опростят икономическото управление.

Предлага се държавите в ЕС да изготвят и представят планове с фискални цели, мерки за справяне с макроикономическите дисбаланси и ключови реформи и инвестиции за поне четири години. Тези планове ще бъдат оценени от ЕК и ще подлежат на одобрение от Съвета на ЕС.

Включването на фискалните цели, реформите и инвестиционните намерения в единен средносрочен план ще спомогне за създаване на съгласувано изпълнение. То ще предостави на държавите по-голяма свобода на действие при определянето на техните собствени пътища за фискални корекции и ангажименти за реформи и инвестиции, се посочва в съобщение на комисията. Държавите ще представят годишни доклади за напредъка, за да улеснят наблюдението по изпълнението на тези цели.

Комисията заявява, че се стреми към наблюдение, основано на риска, като поставя в центъра устойчивостта на публичния дълг и същевременно насърчава трайния икономически растеж. Предвижда се националните планове за икономическо развитие да определят пътищата за фискални корекции. Те ще съдържат многогодишни цели за разходите и това ще бъде единственият оперативен показател за фискално наблюдение.

За всяка държава с дефицит над три процента от БВП или публичен дълг над 60 на сто от БВП ЕК ще издаде технически насоки, така че да се предвиди реалистично намаляване на дълга или той да остане в разумни граници, при средносрочен дефицит под три процента от БВП. За държави с дефицит под три процента от БВП и публичен дълг под 60 на сто от БВП комисията ще предостави техническа информация, така че дефицитът да се поддържа под три на сто от БВП средносрочно.

Според комисията са необходими общи предпазни мерки за устойчивост на дълга. Показателите от три и от 60 на сто от БВП за дефицита и дълга се предлага да останат непроменени. Съотношението на публичния дълг към БВП ще трябва да бъде по-ниско в края на срока, обхванат от плана, отколкото в началото на този срок, а минимална фискална корекция от 0,5 на сто от БВП годишно като отправна стойност ще трябва да се приложи, докато дефицитът е над три на сто от БВП. Държавите, които се ползват от удължен срок на фискална корекция, ще трябва да не отлагат фискалните усилия за следващите години.

Общите и специфичните за всяка държава клаузи за освобождаване ще позволят отклонения от целите за разходите при сериозен икономически спад в ЕС, или при извънредни обстоятелства извън контрола на държавата, със значително въздействие върху публичните финанси. Съветът на ЕС, по препоръка на ЕК, ще приема решения за задействането и премахването на тези клаузи.

Предложенията предоставят на държавите по-голям контрол върху изготвянето на техните средносрочни планове и въвеждат по-строг режим на прилагане, за да може държавите да изпълняват поетите ангажименти по средносрочните планове. За държавите, изправени пред значителни предизвикателства с публичния дълг, отклоненията от договорения път на фискални корекции по подразбиране ще доведат до откриване на процедура за прекомерен дефицит, уточнява комисията.

ЕК призовава за постигане на съгласие между Европейския парламент и Съвета на ЕС по тези законодателни предложения възможно най-бързо.

БТА