Петата неделя след Великден е наречена неделя на самарянката, защото в нея се чете евангелският разказ за разговора на Иисус Христос с една жена от област Самария в Палестина. Самаряните били родом евреи, които по време на Вавилонския плен се смесили с други народи и затова по-късно, по времето на Христос, останалите евреи не ги приемали за свои сънародници и едноверци. Но тъкмо на жена от тази област Иисус разкрил едни от най-важните истини на Своето учение, като казал: "Бог е дух и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и истина". Това означава, че в почитта си към Бог да не оставаме на равнището само на формални думи и действия, а трябва да Го приемем с духа си и да Го следваме истински. След разговора на Христос с нея тя станала Негова последователка, а по-късно била проповедничка на вярата в Спасителя.

Райко бил 18-годишен български християнин от град Шумен, по занятие златар. Младежът бил добродетелен и се радвал на добро име. Един ден в изпълнение на поръчка от мюсюлманин той трябвало да посети дома му. Там дъщерята на домакина се опитала да съблазни Райко, но понеже той отказал, тя го наклеветила, че младият златар се опитал да я изнасили. Намесил се баща й, за да защити честта на дъщеря си и да не се разчува случката, предложил на Райко да приеме исляма. Младият християнин решително отказал и затова бил подложен на изтезания, за да склони, защото в противен случай го заплашвала смърт. Райко останал непреклонен и твърдо понесъл нечовешките мъчения, на които го подложили, като повтарял само: "Християнин съм, християнин ще умра!". Накрая бил обезглавен в Шумен на 14 май 1802 г.

Скоро след това житието му по устни разкази на очевидци е описано от йеромонах Никифор от остров Хиос, който събирал сведения за новомъчениците в своето време и съставял.

БТА