Горещ сблъсък на най-високо политическо ниво между София и Скопие. Напрежението между двете страни стана публично по време на четвъртата среща на върха на Съвета на Европа в Рейкявик, на която присъстват президенти и представители на правителства на страни членки.

Изявление на вицепрезидента Илияна Йотова на форума ядоса северномакедонския премиер Димитър Ковачевски, който също участва в срещата на върха в Исландия. Той нападна България и я сравни с Руската федерация на събитието, посветено на войната в Украйна. От Белград пък страната ни беше словесно атакувана и от президента Стево Пендаровски - че преиначаваме историята. 

"Начинът на говорене, широко използван от България спрямо Северна Македония, за съжаление, много наподобява говоренето на Руската федерация за Украйна", заяви Ковачевски.

"Неприемливо е неверни и безпочвени обвинения да се използват злонамерено за политически цели в този решаващ момент за историята на Европа. Северна Македония е международно призната за успешен пример за функциониращо мултиетническо общество и демокрация. Всички международни правозащитници в докладите си потвърждават този факт", каза още македонецът, цитиран от БНТ.

"Обвиненията, отправени на тази среща от представителя на България, са напълно безпочвени и идват от страна, която проявява неуважение към решенията на Европейския съд за правата на човека и към стандартите на Съвета на Европа за човешки права", отрече той думите на Йотова пред европейските лидери.

Раздразнението на македонския министър-председател дойде след публичното заявление на българския вицепрезидент за това, че правата на българите в западната ни съседка са системно нарушавани.

"Искам да засегна въпроса за правата на българите в Република Северна Македония. Говоря за техните права, които са систематично нарушавани, непризнати, за българи, които са подложени на тормоз и ограничения. Бих искала да припомня, че Република Северна Македония е напът да започне преговори за членство в ЕС. Преди само няколко месеца един млад мъж в Република Северна Македония беше бит, защото беше декларирал своята етническа българска идентичност. Клубовете на българите са опожарявани, беше приет закон, който на практика забранява функционирането им", заяви Йотова.

Тя разказа и за недопускането на българския евродепутат Андрей Ковачев от северомакедонските власти и заговори за тъй наречените "черни списъци"

"Само преди няколко дни, българин, член на Европейския парламент не беше допуснат да влезе в РСМ по повод историческо честване и за да почете военно гробище. Това показва тежка провокация спрямо нашите европейски ценности, като единство, солидарност и взаимно уважение. Най-опасната тенденция е речта на омразата, широко разпространена що се отнася до една съседна държава, която е член както на Европейския съюз, така и на Съвета на Европа - моята страна България", обяви пред европейските лидери Йотова.

"Говоря за тези факти, защото гарантирането на човешките права не може да остане единствено в документите и на думи. Всеки опит за нарушаване на правата на човека трябва да бъде победен от нашите категорични и решителни позиция и действия", заяви вицепрезидентът и с тези си думи си навлече гнева на Ковачевски.

"В Република Северна Македония има черни списъци на българи, които не се допускат на територията на страната. В тях без никакви аргумент е и български евродепутат. Това е груба провокация към общите европейски ценности и към всичко, което изгражда нашата общност - единство, солидарност, взаимно уважение. Най-опасната тенденция е широко разпространеният език на омразата към съседна държава, член на Съвета на Европа и на Европейския съюз", подчерта още българският вицепрезидент пред всички европейски лидери, в това число и пред шефката на ЕК Урсула Фон дер Лайен.

Именно по повод черния списък дойде коментар на македонския премиер Стево Пендаровски, но от друг форум в Белград, където също имаше българско участие. Той коментира именно казуса със спирането на Андрей Ковачев, като от думите му стана ясно, че в Скопие разглеждат членовете на ЕП двояко - веднъж в лично качество и втори път - като евродепутати.

"Ако евродепутати искат да дойдат в Република Северна Македония като част от делегация на ЕП, са добре дошли, но в лично качество, независимо какви са техните мотиви, може да им бъде забранено влизане в страната", каза президентът на Република Северна Македония, предаде кореспондентът на БТА в Скопие.

На дискусия, организирана от Белградския център за политика на сигурност на тема "Руската агресия срещу Украйна: Нов импулс за разширяване на ЕС" Пендаровски разказа, че на проведения в началото на годината Съвет за национална сигурност, преди отбелязването на годишнината от смъртта на Гоце Делчев, на което се очакваше от България да пристигнат хора, които да почетат Делчев, е имало информация от службите за сигурност, че има вероятност от провокации и хора, които не бива да бъдат допускани в страната.

"Имахме цялостна информация. На някои хора не им беше позволено да влязат в държавата. Правим преценка кое лице, по какъв повод не трябва да се допуснато, включително и някои евродепутати. Такива лица, които показват иредентистки виждания към страната ни, няма да бъдат допускани. Не можеш да се криеш зад своя формален статут", оправда се Пендаровски.

Недопускането на територията на Северна Македония на евродепутата Андрей Ковачев на 6 май, когато той пътуваше, за да участва в отбелязване на Деня на деня на храбростта и българската армия на българското военно гробище край Ново село, предизвика редица реакции не само от страна на България, но и в Европа.

"Политиката е изкуството на възможното. Бъдещето на Република Северна Македония е в ЕС, и това включва да бъдат направени промени в конституцията. Спирането на евродепутати трудно може да се обясни", каза заместник-директорът на Европейския съвет по външни отношения Весела Чернева, която също участва в дискусията.

България преиначава историята, пък обвини Пендаровски, и преди две години и половина е започнала да представя искания, които нямат допирна точка с критериите от Копенхаген.

"Започнаха да говорят, че македонският език е диалект на българския, че през периода от 1941 до 1944 г. те са били администратори, а не окупатори и всичко това е разпространено писмено до всички посланици. Този вид исторически ревизионизъм е абсолютно недопустим в каквато и да е сериозна дискусия", каза Пендаровски, според когото не такъв трябва да бъде диалогът между две държави, но с приемането на преговорната рамка Северна Македония е приела да впише българите в конституцията като "малко етническо малцинство, заедно с хърватите и черногорците".

dir.bg