Страните от Европейския съюз се споразумяха за реформиране на общата система за предоставяне на убежище. Решението бе договорено в четвъртък вечер в Люксембург от министрите на вътрешните работи на държавите членки, предаде Франс прес.

Новината бе съобщена от шведската министърка за миграцията Мария Малмер Стенергард, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС. Тя каза, че споразумението е било постигнато след ден на трудни преговори.

Решението проправя пътя за разговори с Европейския парламент с оглед на приемането на реформата преди изборите за подновяване на състава му през юни догодина, отбелязва АФП.

Постигнатото споразумение е по двата раздела на реформата на миграционната политика, посочва Франс прес. Това стана в края на трудни преговори, позволили накрая да се преодолее съпротивата на Италия и на Гърция по някои въпроси.

Реформата предвижда система за солидарност между страните членки при поемането на грижата за бежанците и ускорена процедура при разглеждане на молбите за предоставяне на убежище на някои мигранти на границите.

"Това не са лесни решения за всички, които са около масата за преговори, но това са исторически решения", заяви германската вътрешна министърка Нанси Фезер.

Еврокомисарят по вътрешните дела Илва Йохансон също приветства преодоляването на един много важен етап за Пакта за предоставяне на убежище и миграцията, представен от Брюксел още през септември 2020, съобщи БТА.

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола приветства постигнатия пробив, като подчерта, че нейната институция е готова да започне преговорите.

Полша и Унгария са гласували срещу предложенията, посочва Франс прес. Според френската новинарска агенция сред въздържалите се е била и България, а също Малта, Литва и Словакия. Агенцията се позовава на шведското ротационно председателство на ЕС, което води дългите и комплексни преговори.

Малко по-рано в четвъртък десетина страни членки на ЕС, сред които Италия и Гърция, изразиха противопоставянето си или резервите си по дискутираните предложения. Тогава нов компромисен текст беше изготвен, за да удовлетвори голям брой еврочленки и по-специално средиземноморските страни, които са първите, в които мигрантите влизат в ЕС.

Италия искаше мигрантите, чиито молби за предоставяне на убежище не са одобрени, да могат да бъдат изпращани към сигурни страни, през които те са транзитирали, дори и да няма специална връзка между мигранта и тази страна. Тази идея се сблъска с враждебността на Германия.

По време на визита в Рим днес германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че страните от ЕС трябва да посрещнат миграционното предизвикателство заедно и да не оставят сами средиземноморските страни.

Въпросът за реформата на системата за предоставяне на убежище се върна на челно място в дневния ред на ЕС с увеличаване на мигрантите след края на пандемията и в момент, в който милиони украинци са бежанци в ЕС.

Тенденцията е за една все по-рестриктивна миграционна политика в един контекст, в който крайната десница постигна неотдавна изборни успехи в редица страни членки на ЕС, отбелязва Франс прес.

Един от текстовете, одобрени от министрите на вътрешните работи, събрали се в Люксембург, предвижда задължителна, но гъвкава солидарност в ЕС при поемането на грижите за кандидатите за убежище. Държавите членки ще бъдат задължени да приемат известен брой от тези кандидати за убежище, пристигнали в една от страните членки, подложени на миграционен натиск. Онези страни членки, които откажат да приемат известен брой мигранти, ще трябва да подпомогнат финансово страната, подложена на миграционен натиск. Финансовата компенсация ще бъде от порядъка на 20 000 евро за всеки кандидат за убежище, който не е бил пренастанен от страната под миграционен натиск в друга страна членка.

Този компромис е опит да се постигне баланс между средиземноморските страни, в които първо пристигат мигранти, които биха искали да бъдат пренастанени автоматично в други страни членки, и страни като Унгария и Полша, които отказват да им се налага да приемат кандидати за убежище.

Другият текст, по който бе постигнато съгласие и който бе подкрепен от министрите, задължава страните членки да приложат ускорена процедура за разглеждане на молбите за предоставяне на убежище в центрове, разположени на границите, като това ще се отнася за онези кандидати за убежище, които статистически имат най-малко шансове да получат бежански статут. Целта е да се улесни изпращането обратно на тези мигранти в страните на произход и страните на транзитиране.

Германската вътрешна министърка поиска семействата с малки деца да не се подлагат на тази процедура на границите.

Френският вътрешен министър Жералд Дарманен, който напусна предсрочно заседанието заради нападението в Анси, заяви преди да си тръгне, че всичко, по което днес бе постигнат компромис, не е перфектно, но, добави, че правейки компромис страните членки ще позволят на ЕС да е по- ефикасен в областта на предоставянето на убежище.

В ЕС единодушието не е необходимо при взимането на решения, свързани с миграционната политика, отбелязва ДПА. Вместо това те могат да бъдат взети с квалифицирано мнозинство от най-малко 15 страни от 27 страни членки, съставляващи най-малко 65 процента от населението на ЕС.

През 2022 г., 881 200 молби за предоставяне на убежище бяха подадени в ЕС, като тук става дума за молбите подадени за първи път от кандидатите, а не за онези, които повтарят опита, след като първата молба е била отхвърлена. Това е увеличение с 64% спрямо 2021 г., според европейската статистическа агенция Евростат.

Италия е една от граничните страни в блока, в която влизат най-голям брой мигранти. Над 50 000 незаконни мигранти са пристигнали в страната през Средиземно море от началото на годината, според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Дир.бг