В първото си изявление като току-що встъпил в длъжност премиер на Румъния лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку заяви, че "трябва да имаме в магазините повече румънски храни". Той определи като "максимална спешност" прилагането на схема за понижаване на търговските надценки на определен брой основни хранителни продукти по цялата верига, чак до рафта, и каза, че иска да обсъди тази схема с големите вериги магазини, с производителите и с дистрибуторите. "Важно е да имаме в магазините повече храни, произведени в Румъния", подчерта още Чолаку.

Подкрепата към местните производители не е нов мотив във визията на лидера на СДП. През април 2020 г., в началото на пандемията от Ковид-19, като все още временен председател на най-голямата партия в Румъния той призова румънците да купуват румънски продукти и "да се гордеят с тях във Фейсбук". По думите му това е "единственият начин да запазим нашата икономика жива".

"Купувайте на първо място продукти, произведени в Румъния. Много от нас купуват онлайн, търсете румънските магазини, търсете дрехи, произведени в Румъния, и ги показвайте в публикациите си с гордост. Пишете във Фейсбук! Слагайте снимки в Инстаграм с румънски дрехи, румънски обувки, върху румънски килими, с всеки продукт, произведен в Румъния. Би ми харесало да видя социалните мрежи, пълни с румънци, които са си купили румънски продукти", призова Чолаку в момент, когато страната се намираше в извънредно положение заради пандемията.

Лансирането на румънската продукция обаче не е нещо ново. През 2016 г. румънският парламент прие закон, който задължава хипермаркетите да продават 51 процента румънски продукти. Търговците, които не спазват това изискване, са застрашени от глоба между 100 000 и150 000 леи (39 450 - 59 174 лева). Един от инициаторите на закона Овидиу Донцу, сенатор от СДП, коментира за агенция Медиафакс след обнародването на нормативния акт от президента Клаус Йоханис, че това е "победа за производителите, които се бореха за премахването на пречките за достъпа до пазара на румънския продукт".

Законът обаче не беше приет с такъв възторг от едрия бизнес, като асоциациите на големите търговски вериги предупредиха, че нормативният акт "нарушава европейското законодателство, както и принципите на единния пазар". Те се оплакаха от неясни и двусмислени дефиниции в закона и изтъкнаха, че той не е в състояние да реши проблемите, нито да окаже реална подкрепа на румънските производители, но за сметка на това може "сериозно да засегне нормалното функциониране на търговията с хранителни продукти".

След като по-късно същата година хипермаркетите подават жалба в Европейската комисия срещу новия закон, тогавашният министър на земеделието Аким Иримеску съобщава за "възможни санкции", ако не бъдат предприети някакви мерки по отношение на прилагането на закона. "Първото решение е да се откажем от дела от 51 процента, което може да направи само парламентът, тъй като законът вече е приет, а второто решение е да убедим представителите на ЕК, да им покажем, че чрез този закон не дискриминираме производителите от ЕС", обяснява министърът.

В крайна сметка заради въпросния закон през февруари 2017 г. ЕК решава да задейства процедура за нарушаване на европейското законодателство срещу Румъния и за да избегне санкциите за дискриминация на останалите производители от ЕС страната се спира на формулировката "продукти от късата верига за снабдяване", която обаче според търговците е твърде неясна. Според сайта ObservatorNews резултатът от това е, че законът "51 процента румънски стоки" ще напълни рафтовете с хранителни продукти, произведени в съседни страни, включително Унгария и България.

Казусът в крайна сметка беше приключен през март 2020 г., когато президентът Клаус Йоханис обнародва закон, който премахва задължението на големите търговски вериги 51 процента от хранителните стоки по рафтовете им да идват от къса верига на доставка, съответно от местни производители. Отпадна и изискването търговците да отделят специално пространство в магазините за излагане и продажба на румънски продукти.

Въпреки липсата на специален закон за насърчаване на достъпа на местни продукти до големите търговски вериги интересът към тях явно нараства, показват данни от началото на 2022 г. Румънците купуват повече румънски продукти, отколкото в предишните години, съобщава телевизия Диджи 24. Румънските продукти на рафтовете на магазините са с 30 процента по-търсени в сравнение с предишните години, сочи пазарно проучване, което показва още, че сред най-продаваните румънски стоки са слънчогледовото олио и семки, яйцата, сирената и млечните продукти, брашното и туршиите. По-специално анкетата отчита нарастване на интереса към местните продукти сред младите хора и хората на средна възраст.

Що се отнася до инициативите в тази насока на новия румънски премиер, през април тази година, след появилите се дискусии за възможното навлизане на пазара в ЕС на хранителни продукти, произведени от насекоми, Марчел Чолаку съобщи, че е внесъл в парламента проектозакон, с който се забранява използването на брашно от насекоми в производството на продукти, включени в Националния регистър на традиционните продукти. "Защитаваме традиционните румънски продукти!", подчерта в публикацията си тогава лидерът на социалдемократите.

БТА