"България има спешна нужда от енергийна стратегия, такава няма от 2020 г.. Стратегията, която беше официално приета, реално изтече преди 3 г.", каза Славчо Нейков, председател на института за енергиен мениджмънт на провелата се днес кръгла маса на тема "Новата енергийна стратегия на България". Тя бе част от форума "Зелена седмица 2023" (Green Week 2023) за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, организиран от dir.bg и 3E News. БТА е медиен партньор на събитието. Залата бе препълнена и предизвика небивал интерес сред представителите на държавния, академичния, неправителствения и частния сектори.

"Каквото и да правим, трябва да мислим къде ще се намираме през 2050 г., 2040 г. и 2030 г., защото всички енергийни страгетии на България показват, че са нефелни документи", настоя Георги Стефанов, експерт "Климат и енергетика".

"Никой в енергийната система не предполага, че след като системата е настроена за работа с 4000 мегавата, ще падне отново на 2000 мегавата и това крие риск", заяви Събин Събинов, управител на компанията "Селмеда" ООД за разработването на услуги в областта на оценката на бизнес средата и планирането.

Той обясни, че до 2025 г. трябва да бъде взето решение за изграждане на 2000 мегавата, за да бъдат построени реакторите до 2040 г. По неговите думи максималното използване на ресурса на съществуващите блокове на АЕЦ "Козлодуй" е от първостепенно значение. Изграждането на нови мощности и капацитет след 2030 г. е на второ място в бъдещата енергийна стратегия на България според Събинов. На трето място той подреди възможността частният сектор да изгражда малки модулни реактори и на четвърто - частните инвеститори да получат институционална подкрепа, така че първите три компонента на бъдещата стратегия да могат да се изпълнят.

Ангелин Цачев, директор на електроенергийния системен опаротор (ЕСО) каза, че стратегията трябва да бъде готова през следващите 2-3 месеца, защото липсва документ, върху който да стъпи българската енергетика. По неговите думи системата губи своята динамична устойчивост и се очакват локални разпадания в българската енергетика. "Искаме да развиваме зелена енергия, това е правилна посока, трябва да развиваме потенциала на страната ни успоредно с възобновяеми мощности, но е задължително да развиваме и системите за съхранение на енергията, а те идват от ВЕЦ-овете и ядрените централи", настоя Цачев. Според него балансираният микс от системи за съхранение, производство на енергия от вятър и вода е бъдещата стратегия за развитие на българската енергетика. Той разказа, че базовите мощности в други европейски държави достигат до 50-60 процента от годишното потребление.  

Никола Делев, председател на компанията "Булгартрансгаз" отчете, че амбицията на ЕС за зелен преход е изключително висока летва и заложените промени трябва да намерят изражение в българската енергетика.

Към становището му се присъедини и енергийният предприемач Христо Ковачки, който разказа, че до 2030 г. страната ни трябва да намали вредните емисии от производство на енергия. "Това обаче не значи да се затворят въглищните централи, защото има няколко вида горива, с които могат да бъдат заменени въглищата", настоя той. Според него България разполага с 10 милиона тона биотпадъци годишно, които могат да заменят въглищата в централите за производство на енергия.

"Природният газ е горивото на прехода и ние трябва да използваме максимално ефективно", посочи още Ковачки. Той отчете, че България няма реална енергийна стратегия, но тя трябва да стане факт. "Факторът време е изключително важен и изработването на енергийна стратегия не трябва да се отлага, но трябва да я изготвим мъдро и без да затваряме вече съществуващи централи. Унизително е, държавата да не прави никакви стъпки частни енергийни компании да се развиват в правилната посока", посочи Ковачки.

Енергетиката е фундамент за нашата икономика и трябва да задоволим собствените си потребности и да започнем да изнасяме енергия, каза експерт от министерство на енергетиката.

Живодар Терзиев от "Българска петролна и газова асоциация" обясни, че стратегията трябва да предвижда и песимистичен вариант, в който търговците на енергия биха били необходими в случай че българските потребители решат да преминат към небалансирано потребление, което ще доведе до проблеми.

"Постоянно слушаме за големите предстоящи енергийни проекти, които са свързани с корупцията в българската енергетика, а никой не говори  за достъпа на отделните домакинства към ВЕИ, който достъп е важен", каза ТодорТодоров, експерт от екологично сдружение "За Земята".

Финансистът Мартин Заимов, който е и управител на компанията "Уинд ъф чендж" разказа, че българите сме се справяли с енергийни кризи в миналото и обеща, че ще се справим и с новите предизвикателства за зелен преход.

Д-р инж. Веселин Тодоров, председател на сдружението "Соларна академия България" обясни, че човешкият капитал в България клони към минус, университетските скамейки са празни и липсват специалисти. "Разберете, без специалисти няма как да направим трансформация, в момента на пазара има недостиг на 6000 специалисти в енергийната сфера", отчете Тодоров.

"Яростните атаки върху въгледобива пречат на синдикатите да се разгърнат в тази индустрия. Една стратегия ще реши проблемите ни, ще има разбирателства между бизнеса и синдикатите", оплака се Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа". И допълни: "Всички вие в тази зала сте специалисти, но облечени в тежките брони на бизнеса, и не сте поврътливи, но, ако свалите саката си на бизнесмени,  до полунощ можете да произведете стойностна енергийна стратегия".

Ивайло Найденов, изпълнителен директор от "Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК) предложи да се изработи стратегия през призмата на потреблението на бита, който бит е най-големият потребител на енергия в държавата. Разказа, че бъдещи инвеститори се отказват от инвестиции в България, защото няма компания, която да им предостави 15-годишен договор за доставка на енергия. Той разказа още, че е преподавател в СУ и МЕИ и "никой не иска да учи енергетика като слуша постоянно за енергийна мафия".

"Можещите хора от различни сектори трябва да се обединят и да доведат българската енергетика до декарбонизация с минимални социални последици за обществото“, заключи професорът енергетик Христо Василев.

БТА