Министърът на финансите Асен Василев представи пред журналисти проекта на бюджет за 2023 година, в който са заложени мерки, за да бъде намален дефицитът до 3%, като в същото време не се ограничават социалните плащания. Във входирания в НС проект на служебното правителство е предложен дефицит от 6,4%. 

"Гарантираме, че инвестициите няма да бъдат засегнати и имаме гаранция за високата събираемост на данъците", заяви вчера министър Василев по време на Софийския икономически форум, цитиран в съобщение на МФ. Днес министърът каза, че бюджетът е подготвен по начин, че да спести колкото се може повече сътресения за гражданите и за бизнеса.

В представянето пред медиите Василев наблегна на разликитие между неговия проект за бюджет и този, предложен от служебния министър на финансите Росица Велкова. 

Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълнява един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3% от БВП на начислена основа, при допускания да не се увеличават данъците и да не се ограничават социалните плащания, се посочва в съобщение на министерството.

При касова основа бюджетният дефицит е планиран на 2,5%, като разликата Василев обясни с очакваните пари от Плана за възстановяване и устойчивост.

Макроикономическата прогноза на МФ предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8 на сто и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 на сто, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2 на сто.

Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 на сто, като средногодишната да бъде 8,7 на сто.

 За 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината достигне 3,2 на сто, при средногодишен темп 3,8 на сто. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя - до 2,8 процента. Цените на енергийните стоки ще бележат спад до края на прогнозния хоризонт. 

Парите по конкретни пера

Напълно е осигурено увеличението на пенсиите с 12 процента от 1 юли. Има пари учителските заплати да са 125 процента от средната работна заплата. Увеличават се парите и за други социални разходи като повишаването на размера на минималната работна заплата от 710 на 780 лева, както и за разходите, свързани с линията на бедност, която става 504 лева месечно, каза Василев.

Осигурени са увеличения на парите за медицинските сестри и лекарите, така че да се достигне минимални работни заплати съответно от 1500 лв. 2000 лв. Заделени са пари за превенция и медикодиагностични дейности, за да няма ограничения в медицинските направления.

Дългосрочните политики, като например минималната заплата да достигне 50 процента от средната, са заложени в средносрочната програма на МФ, каза министърът.

Предвидени са допълнителни средства за образование, наука, спорт, младежки спортни програми за деца и фондове за култура и изкуства.

В областта на отбраната са заложени разходи от 1,88 процента от БВП за 2023 г. и от 2,0 на сто от БВП за догодина.

Съотношението дълг към БВП през 2021 година беше 22 процента, 21,8 на сто през 2022 година и в края на 2023 година отново ще е 22 процента, тоест големи промени не се очакват, каза министърът.

Намаляване на разходите

След прецизиране на капиталовите разходи те остават на рекордни нива от над 8 млрд. лева. От години капиталовата програма не се изпълнява, защото ресорните министри не успяват да ги инвестират. Това е изключително пагубно за държавата, защото инвестициите са пътят към по-високи доходи, посочи Василев.

В бюджета се намаляват разходите за издръжка, спрямо предложените от служебния кабинет. Имаше високи разходи, свързани с цената на ел.енергията, на природния газ, коити обаче паднаха, отбеляза финансовият министър.

Увеличение на приходите

Приходната част е значително завишена - има по-точна оценка какви ще са приходите и връщане на част от намалената събираемост в НАП и в агенция "Митници". Първото полугодие вече е изпуснато, но за втората половина на годината ще се работи, за да стигнем до събираемост поне на нива от миналата година. Целта е, без да се натоварва бизнесът, да може да се прави контрол и да има целенасочени проверки на фирмите, каза Василев и наблегна на прогнозираното от предходното ръководство на Агенция "Митници" намаление на митническите приходи с около 1,5 млрд. лева за 2023 г. 

Трите процента дефицит в бюджета не са самоцел - видяхме че последните години, в които имахме кризи, включително политическата, която ни наложи да приемем бюджет в средата на годината, не попречиха на фирмите да работят, коментира Василев. Може да се води отговорна социална политика, без това да нарушава балансите на страната, добави той. Това е възможно, защото получаваме много пари от ЕС за капиталови инвестиции и ни остават пари за социална политика.

Дивидентът от държавните дружества

Следва се политиката на служебното правителство, което реши да прибере 50% от дивидента с опция и за другите 50%. Василев каза, че правителството ще реализира тази опция.

По въпроса за внезапната загуба на печалба между два отчета на Българския енергиен холдинг - който е главният източник на средства от дивидент в хазната, Василев потвърди за извършваната проверка от АДФИ. (Тази от НАП не била разпоредена от министъра, а решение на нейното ръководство.) Както стана известно, близо 1 млрд. от печалбата на БЕХ се загубила за два месеца - между февруари и април, като причината, която и сега Василев потвърди, е най-вероятно от обезценки на вземания от дъщерни на холдинга дружества. Проверката на финансовите инспектори трябва да установи причината за обезценките и да 'бръкне" по-дълбоко в ръководната политика в това отношение на холдинга и на съответните негови поделения, стана ясно от думите на Василев. 

dir.bg