Слоган на плаката на филма казва всичко:

"Ще те чакам, независимо колко време ще отнеме".

Той разказва истинската история на Хачико, вярното куче, което продължава да чака господаря си на гара в Япония дълго след смъртта му.

Кремаво бялата акита ину, родена преди 100 години, е увековечена във всичко - от книги до филми, дори до култовия научнофантастичен сериал "Футурама". И китайската интерпретация - третата след японската версия през 1987 г. и с участието на Ричард Гиър през 2009 г. - става хит в боксофиса.

Има истории за други предани хрътки като Greyfriars Bobby, но нито една с глобалното въздействие на Хачико.

Негова бронзова статуя стои пред гара Шибуя в Токио, където той чака напразно цяло десетилетие от 1948 г. Статуята е издигната за първи път през 1934 г., преди да бъде рециклирана за военните усилия по време на Втората световна война. Японските ученици се учат на историята за Чукен Хачико - или лоялното куче Хачико - като пример за преданост и вярност.

Хачико представлява "идеалния японски гражданин" със своята "безусловна преданост", казва професор Кристин Яно от Хавайския университет – "лоялен, надежден, покорен на господаря, разбиращ, без да разчита на рационалността, тяхното място в по-голямата схема на нещата ".

Историята на Хачико

Хачико е роден през ноември 1923 г. в град Одате в префектура Акита, първоначалната родина на Акита.

Японско куче с големи размери, Акита е една от най-старите и популярни породи в страната. Обявени от японското правителство за национална икона през 1931 г., те някога са били обучавани да ловуват животни като диви свине и лосове.

"Кучетата порода Акита са спокойни, искрени, интелигентни, смели и се подчиняват на господарите си", обяснява Еиецу Сакураба, автор на детска книга на английски език за Хачико, пред BBC. "От друга страна, те също така имат упорит характер и са предпазливи към всеки друг освен към господаря си."

В годината, в която се е родил Хачико, Хидесабуро Уено, известен професор по земеделие и любител на кучета, помолил студент да му намери кученце Акита.

След изтощително пътуване с влак, кученцето пристига в резиденцията на Уено в квартал Шибуя на 15 януари 1924 г., където първоначално се смята за мъртво. Според биографа на Хачико, проф. Маюми Итох, Уено и съпругата му Яе са се грижили за него и са се опитвали да го върнат към живота през следващите шест месеца.

Уено го нарече Хачи, или осем на японски. Ко е почетно отличие, присъдено от учениците на Уено.

Дългото чакане

Уено хваща влак до работа няколко пъти седмично. Той винаги е придружаван до гарата Шибуя от трите си кучета, включително Хачико. Трите четириноги го чакат докато се върне вечерта.

На 21 май 1925 г. Уено, тогава 53-годишен, умира от мозъчен кръвоизлив. Хачико е живял с него само 16 месеца.

"Докато хората присъстваха на бдението, Хачи усети миризмата на д-р Уено от къщата и влезе в хола. Той пропълзя под ковчега и отказа да помръдне", пише проф. Итох.

Хачико прекарва следващите няколко месеца с различни семейства извън Шибуя, но в крайна сметка през лятото на 1925 г. се озовава при градинаря на Уено Кикусабуро Кобаяши.

След като се върнал в района, където е живял покойният му господар, Хачико скоро възобновил ежедневното си пътуване до гарата, независимо дали е дъжд или слънце.

"Вечерта Хачи стоеше на четири крака на портала за билети и гледаше всеки пътник, сякаш търсеше някого", пише проф. Итох. Служителите на станцията първоначално го възприемат като досадник. Продавачите на Якитори го поливали с вода, а малките момчета го тормозели и удряли.

Въпреки това той придобива национална известност, след като японският всекидневник Tokyo Asahi Shimbun пише за него през октомври 1932 г.

Станцията започва да получава дарения от храна за Хачико всеки ден, докато посетители идваха от далечни земи, за да го видят. За него са писани стихове и хайку. Съобщава се, че събитие за набиране на средства през 1934 г. за направата на негова статуя привлича тълпа от 3000 души.

Евентуалната смърт на Хачико на 8 март 1935 г. е поместена на първа страница на много вестници. На погребението му будистки монаси отправиха молитви за него, а високопоставени лица прочетоха речи. Хиляди посетиха статуята му през следващите дни.

В обедняла следвоенна Япония кампания за набиране на средства за нова статуя на Хачико дори успя да събере 800 000 йени, огромна сума по онова време, възлизаща днес около 4 милиарда йени ($28 милиона).

"В ретроспекция чувствам, че той знаеше, че д-р Уено няма да се върне, но продължи да чака – Хачико ни научи колко ценно е да запазим вярата в някого", пише Такеши Окамото във вестникарска статия през 1982 г. Като ученик в гимназията, той беше виждал Хачико всеки ден на гарата.

Спомен за Хачико

Всяка година на 8 април се провежда възпоменателна служба за Хачико на гара Шибуя. Неговата статуя често е украсена с шалове, коледни шапки, а наскоро и хирургическа маска.

Някои от останките му са погребани в гробището Аояма, заедно с Уено и Яе. Негови статуи са изляти и в Одате, родния град на Уено Хисаи, Токийския университет и Роуд Айлънд, американската обстановка за филма от 2009 г.

Одате също има серия от събития по повод стотния рожден ден на Хачико.

Ще бъде ли почитано най-вярното куче в света след един век? Професор Яно казва "да", защото вярва, че "героизмът на Хачико" не се определя от някакъв конкретен период – по-скоро е безкраен.

Сакураба е също толкова голям оптимист.

"Дори след 100 години тази безусловна, всеотдайна любов ще остане непроменена и историята на Хачико ще живее вечно."

Днес.бг