Пълномаслените млечни продукти като прясно мляко, сирене, сметана и кисело мляко трябва да бъдат част от здравословното хранене, за да се намали рискът от преждевременна смърт с почти една трета, твърди ново изследване, за което съобщава „Стъди Файндс“.

Този съвет противоречи на широко разпространеното мнение, че ограничаването на млечните продукти подобрява здравето, като сега изследователите установяват, че тези пълномаслени продукти всъщност предпазват от сърдечносъдови заболявания - водещата причина за смърт в света.

В новото проучване се отбелязва също, че пълнозърнестите храни и непреработеното червено месо като говеждо, агнешко и свинско могат да се считат за незадължителни, тъй като според изследователите те имат малко или никакво въздействие върху здравето ни. Вместо това трябва да се обърне по-голямо внимание на консумацията на повече ядки, риба и млечни продукти, а не да се набляга единствено на диетичните и нискомаслените храни.

Проучването, в което са участвали близо 150 000 души от цял свят, проследявани средно в продължение на 10 години, установява, че при тези, които редовно консумират пълномаслени млечни продукти, вероятността да развият сърдечносъдово заболяване или да умрат преждевременно е с 30% по-малка.

Идеалният здравословен хранителен режим, наричан PURE, се състои от 3 до 4 седмични порции бобови растения, 7 порции ядки, 2 порции риба и 14 порции предимно пълномаслени млечни продукти - с изключение на масло или бита сметана. Той включва и 2 до 3 порции плодове и зеленчуци на ден.

"Храните с ниско съдържание на мазнини заеха централно място сред обществеността, хранителната индустрия и политиките, като етикетите на хранителните продукти се фокусират върху намаляването на мазнините и наситените мазнини", казва авторът на изследването д-р Андрю Менте от Института за изследване на здравето на населението към Университета Макмастър. "Нашите резултати показват, че до две порции дневно млечни продукти, предимно пълномаслени, могат да бъдат включени в здравословното хранене. Това е в съответствие със съвременната наука за храненето, която показва, че млечните продукти, особено пълномаслените, могат да предпазват от високо кръвно налягане и метаболитен синдром."

Традиционните съвети за хранене определят мазните млечни храни като фактори, допринасящи за сърдечни заболявания. Този последен анализ обаче допълва нарастващия брой доказателства, които подчертават ползите от тях за здравето. Повечето сирена като бри или чедър, които съдържат между 20 и 40 грама мазнини на 100 грама, се свързват с висок холестерол. Всяка храна с повече от 17,5 г мазнини на 100 г се счита за храна с високо съдържание на мазнини.

Д-р Менте и екипът му сравняват нивата на смъртност, инфаркт, инсулт и сърдечносъдови заболявания сред 147 642 души от 21 държави, като вземат предвид променливи като възраст, пол, съотношение талия/ханш, ниво на образование, доходи, градско или селско местоположение, физическа активност, статус на пушене, диабет, употреба на лекарства за високо кръвно налягане и общ енергиен прием.

Нправените констатации са подкрепени и от пет независими проучвания, които включват общо 96 955 пациенти със сърдечносъдови заболявания от 70 държави.

"Това е безспорно най-разнообразното проучване на храненето и здравните резултати в света и единственото с достатъчно представителство на страни с високи, средни и ниски доходи. Връзката между диетата PURE и здравните резултати беше установена при общо взето здрави хора, пациенти със ССЗ, пациенти с диабет и в различни икономики", продължава д-р Менте.

"Асоциациите са най-силни в районите с най-некачествено хранене, включително Южна Азия, Китай и Африка, където приемът на калории е нисък и преобладават рафинираните въглехидрати", добавя професор Салим Юсуф, старши автор и главен изследовател на PURE.

По данни на CDC само през 2021 г. сърдечносъдовите заболявания са били причина за близо 700 000 смъртни случая в САЩ. В световен мащаб то отнема живота на около 18 милиона души всяка година.

"Това предполага, че голяма част от смъртните случаи и ССЗ при възрастните по света може да се дължат по-скоро на недохранване, т.е. на нисък прием на енергийни и защитни храни, отколкото на прехранване“, казва професор Юсуф.

Резултатите подкрепят предишни изследвания на норвежки учени, които установиха, че консумирането на повече естествено богати на мазнини храни при ограничаване на приеманите въглехидрати не води до повишаване на вредния холестерол.

"Новите резултати в PURE, в комбинация с предишни доклади, налагат преоценка на безпощадните указания за избягване на пълномаслените млечни продукти", казва д-р Дариш Мозафариан от Училището по наука и политика в областта на храненето "Фридман" към университета "Тъфтс" в придружаваща редакционна статия.

"Време е националните насоки за хранене, иновациите в частния сектор, правителствената данъчна политика и селскостопанските стимули, политиките за снабдяване с храни, етикетирането и други регулаторни приоритети, както и здравните интервенции, основани на храните, да настигнат науката. От това зависи животът на милиони хора", алармира той.

БГНЕС