На срещата съюзниците ще направят по-амбициозно обещание за инвестиция - най-малко 2% от БВП годишно за отбрана. Това заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг на пресконференцията преди срещата на върха във Вилнюс идната седмица.

Освен това, за целите на справяне с двете основни заплахи ("Русия и тероризма") ще има три нови регионални плана: северен за Атлантическия океан и Арктика, централен (за Балтика и Централна Европа) и южен (за Средиземноморието и Черноморския регион).

За този план НАТО привежда 3000 военни във висока степен на готовност, включително сериозна въздушна и военноморска бойна сила.

Промяната

Столтенберг не навлезе в подробности, но в отговор на въпрос има ли напредък в разговорите между страните как да изглежда новият ангажимент, той отговори утвърдително.

От срещата на върха през лятото на 2014 г. - след анексирането на Крим от Русия и събитията в Източна Украйна - отбранителният съюз приема този показател като цел. Тогава консенсусът бе всички вече достигнали тази цел да не падат под нея, а онези, които не я достигат, да работят, за да не намаляват разходите си за отбрана и за десетилетие (до 2023 г.) да я постигнат.

През май 2023 г. Столтенберг даде интервю за "Шпигел", в което нарече 2% от БВП не целеви показател, а "абсолютен минимум". Към момента, според НАТО, България е под този показател: от 1.31% през 2014 г. до 1.84 през 2023-а (прогнозни разходи).

Според НАТО въпросните два процента не са гаранция, че парите ще се харчат по най-ефективния и ефикасен начин, но остават важен индикатор за политическия ангажимент към отбраната на блока. В първоначалната ис форма ангажиментът се появи през 2006 г. заради дисбаланса между разходите на САЩ за отбрана, които бяха над половината от тези в НАТО, и останалите членки.

От 3 на 11 държави

"Само три държави съюзници са изхарчили тогава 2% от БВП за отбрана. Тази година 11 съюзници достигат или надхвърлят целта и очакваме броят да се повиши сериозно догодина", каза Столтенберг.

Държавите, които има предвид, според последните оценки на НАТО, публикувани днес, са Полша, САЩ, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Великобритания и Словакия. "Европейските съюзници и Канада ще са инвестирали над 450 млрд. долара, откакто обещахме инвестиции в отбраната през 2014 г." Голми държави като Германия, Италия, Испания и Турция не покриват този критерий.

"През 2023 г. ще има повишаване с 8.3% за европейските съюзници и Канада - най-голямото от десетилетие, девета последователна година на повишаване на разходите за отбрана", каза още Столтенберг.

На срещата ще са още лидерите на Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, "защото сигурността ни не е регионална, а глобална". С тях НАТО работи тясно по въпроси като киберсигурност, военноморска сигурност и нови технологии.

Дневник