Турция освободи командирите на батальона "Азов", които се предадоха и бяха в руски плен от май 2022 г., след превземането на "Азовстал" и Мариупол. През септември същата година те бяха предадени от Москва на Анкара, където, на турска територия, трябваше да дочакат края на войната.

Веднага след посещението на Зеленски при Ердоган обаче бойците се прибраха в Киев, а той лично ги доведе със себе си. Украинските медии и канали в Телеграм разпространиха първата му снимка с тях и видео от посрещането, предоставени от офиса на украинския президент.

Украйна си върна командирите на "Азов и 36-а бригада на морската пехота в резултат от преговори с турската страна, съобщиха от офиса на президента Зеленски.

Президентът Володимир Зеленски доведе със себе си петима командири на бившия гарнизон в Мариупол, като заяви, че "връща нашите герои у дома".

"Украинските войници Денис Прокопенко, Святослав Паламар, Сергий Волински, Олег Хоменко, Денис Шлеха. Те най-накрая ще бъдат с близките си", добави той в Телеграм.

Турция наруши споразуменията, като освободи задържаните командири на бойците, които в продължение на седмици защитаваха стоманодобивния завод "Азовстал" в украинския град Мариупол, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от Ройтерс и Асошиейтед прес.

Песков каза още, че според условията на размяната на пленници, бойците е трябвало да останат в Турция до края на войната. По думите му Русия не е била информирана за освобождаването им.

Командирите са възхвалявани като герои в Украйна, докато руската страна смята батальона за неонацистки, както и неговите бойци и командири.

"Азовци" ръководеха миналогодишната тримесечна отбрана на Мариупол и дни наред бяха барикадирани в завода за стомана "Азовстал". Пристанищният град е най-големият в Донбас, който Русия превзе при нашествието си. Някои от пленените бяха членове на батальона "Азов", който Русия определя като неонацистки, припомня АП.

Хиляди цивилни граждани загинаха в Мариупол по време на тримесечната обсада и сраженията между руските и украинските войници. Руската страна и гражданите на Мариупол твърдяха, че "азовци" са ги използвали като жив щит по време на боевете, като са разполагали ПВО-системите и техниката си между жилищните блокове, в училища и детски градини.

Бойците от "Азов" използваха в тунели и бункери под стоманодобивния завод "Азовстал", докато през май миналата година Киев най-накрая им нареди да се предадат, припомнят Ройтерс и БТА.

Москва освободи някои от тях през септември при размяна на пленници, договорена с посредничеството на Анкара. Условията ѝ изискваха командирите да останат в Турция до края на войната, припомнят западните агенции.

Междувременно Германия, Испания, Великобритания и Канада отказаха да се включат в доставката на касетъчни боеприпаси за Украйна, защото са ратифицирали конвенцията, която забранява производството, ползването и транспортирането на този тип оръжия. Към документа са се присъединили повече от 100 държави, но без САЩ, Русия и Украйна.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също се обяви против използването на касетъчните боеприпаси, които САЩ изпращат на Украйна, припомня Ройтерс.

По-рано президентът на Съединените щати Джо Байдън разреши към Киев да бъдат изпратени касетъчни боеприпаси като обясни решението си с недостига на снаряди, който изпитва украинската армия.

Министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников приветства решението на САЩ да изпрати касетъчни боеприпаси на Киев, като заяви, че това ще помогне за деокупацията на украинската територия, но обеща те да не бъдат използвани в Русия, предадоха Ройтерс и БТА. Резников заяви, че боеприпасите ще помогнат за спасяването на живота на украинските войници, като добави, че Украйна ще води строг отчет за използването им и ще обменя информация с партньорите си.

"Нашата позиция е проста - трябва да освободим временно окупираните си територии и да спасим живота на нашите хора", написа Резников в "Туитър". "Украйна ще използва тези боеприпаси само за деокупацията на международно признатите ни територии. Тези боеприпаси няма да бъдат използвани на официално признатата територия на Русия", каза той.

Русия заяви, че доставянето на касетъчни боеприпаси на Украйна, за което САЩ взеха решение, е "признание на слабост", което ще превърне Вашингтон в съучастник в смъртта на мирни граждани, вследствие на използването на тези оръжия, забранени в голяма част от света, съобщи Франс прес. "Изпращането на касетъчни оръжия е жест на отчаяние и признание за слабост в контекста на провала на предполагаемата украинска контраофанзива", се казва в изявление на руското министерство на отбраната.

Руската дипломация порица и "циничен опит да се удължи агонията на сегашните украински власти, без да се отчитат цивилните жертви" на касетъчните бомби.

"Доставяйки касетъчните боеприпаси, Вашингтон ще стане съучастник" и ще носи "пълна отговорност за смъртните случаи, причинени от експлозиите, включително тези на руски и украински деца", добавя Москва, информира БТА.

"Поредното оръжие-чудо, на което залагат във Вашингтон и Киев, без изобщо да се замислят за тежките последствия, изобщо няма да повлияе на хода на специалната военна операция, чиито цели и задачи ще бъдат изпълнени изцяло", категорична беше говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС

Тези оръжия са забранени в над 100 държави, особено в Европа, които са подписали Конвенцията от Осло от 2008 година. Нито САЩ, нито Украйна, нито Русия обаче са страни по нея.

Употребата им е много спорна, тъй като зарядите, които разпръскват, причиняват много съпътстващи цивилни жертви.

Дир.бг