Разделяне на съдебния съвет на две, преформатиране на института на служебното правителство, ограничаване на властта на главния прокурор, индивидуална конституционна жалба, ограничаване на мандатите на кметове на общини и въвеждане на 24-и май като национален празник.

Това са част от акцентите в проекта за промени в Конституцията на "Продължаваме промяната - Демократична България", представени в неделя, 23 юли.

Проектът е изработен от двете партии, заедно с инициатива "Правосъдие за всеки" и други организации, и експерти.

"Тези промени са плод на по-широко политическо съгласие. Това е изключителният факт и се надявам това да е гаранция, че ще ги видим обнародвани в Държавен вестник", заяви Христо Иванов, председател на "Да, България". Идеите са обсъждани и с ГЕРБ, и ДПС. По думите на Иванов от партията на Бойко Борисов изработват текстове за инспектората на съдебната власт.

За да защити идеята за нов национален празник - 24-и май на представянето беше и премиерът Николай Денков. "Опитахме се намерим празник, който обединява. Около който всички обществени групи се обединяват", обяви премиерът.

Според съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков с промените се цели да се постигне по-голяма справедливост, да се прекрати използването на прокуратурата като бухалка, а съдиите да получат повече независимост. "Втората идея е с тези промени да се изведе на преден план идеята, че България е дала просвета на голяма част от Европа", обяви още Петков.Другият съпредседател и мининистър на финансите Асен Василев заяви, че не трябва да се изпуска шансът да се приемат промените.


По думите на Христо Иванов има предложения, които са дискусионни. Като такива той отличи идеята за служебните правителства. На въпрос на "Дневник", Иванов заяви, че при преговорите за текстовете от коалицията няма да отстъпят от международните стандарти, но и уточни, че не иска да влиза в стил на разговори, за посочване на капани и червени линии.

"Не искам да говоря за подводни камъни, капани, червени линии, призраци, защото усилието е насочено към това да постигнем консенсус, а не пак да се разделим на дори и лоши, подозиращи и подозрителни. Ще се придържаме към реторика на съгласието, поддържайки барута си сух", заяви Иванов.

Кирил Петков заяви, че е важно темата да не се политизира. "Трябва да постигнем национално съгласие. Рядко са моментите, в които има такова мнозинство. Имаме историческа възможност за промяна", заяви още Петков.

Амбицията на коалицията е до 31 юли да бъде внесен законопроект. Във вторник предстои да има пъро заседание и комисията в парламента. "Много зависи как ще работи тази комисия и как ще организира работата си", заяви Христо Иванов. Другият фактор за това кога ще бъде внесени промените, по думите му, е дали ще срещнат подкрепа и от другите партии, които обсъждат и говорят за конституционна промяна.

Според Иванов приемането на тези промени в основния закон, ще имат важно значение и за пътя на България към влизането в Шенген и приемането в Еврозоната.

Идеите за съдебна реформа

Правосъдният министър Атанас Славов представи в детайли идеите за преструктуриране на управлението на съдебната власт.

Те предвиждат да има съвет на съдиите и съвет на прокурорите, като съотношението на квотите е различно. Промените в основния закон, свързани със съдебната система, стъпват върху редица международни препоръки и стандарти.

"Идеята е да представим текстове, които да въвеждат тези стандарти, но и да са добре инкорпорирани в настоящия конституционен текст", заяви Славов, който уточни, че промените на "Продължаваме промяната - Демократична България" могат да бъдат приети от Обикновено Народно събрание и не се налага да се свиква Велико Народно събрание.

Ето акцентите от основните идеи:

  •     Мандатът на ВСС да е четири, а не пет години;
  •     Мандатите на главния прокурор и на председателите на Върховния касационен и административен съд да станат пет години, а не седем както е сега;
  •     Процедурата по избор на председателите на върховните съдилища или главния прокурор да не завършва с указ от президента;
  •     Съветът на съдиите да се състои от осем души, избрани от съдиите, шестима - от Народното събрание, като те трябва да са представители на академичната и юридическата общност, няма да може да се избират действащи магистрати;
  •     Съветът на прокурорите да се състои от шестима членове, избрани от Народното събрание, двама да се избират от прокурорите и един от следователите;
  •     Главният прокурор да бъде просто административен ръководител;
  •     Въвежда се индивидуална конституционна жалба;

Идеята на промените в съдебния съвет е там мнозинството да се формира от съдии, избрани от съдии. Проектът въвежда и възможността съдиите, избрани в него, да продължат да работят като такива, макар и с намалена натовареност, за да се избегнат обвиненията, че се създава съдебна номенклатура.

Принципът на съставянето на прокурорския съвет ще е в обратна насока - идеята е парламентарната квота да бъде по-голяма от тази на прокурорите, за да не се формира мнозинство около главния прокурор. Предложението е шестима от членовете на този съвет да се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети, двама от прокурорите, един от следователите, а главният прокурор ще бъде член по право.

От "Продължаваме промяната - Демократична България" предлагат министърът на правосъдието да председателства прокурорския съвет, но без право на глас, за да балансира главния прокурор вътре в съвета.

Според тях управлението на недвижимите имоти на съдебната власт трябва да бъде върнато на правосъдното министерство.

В проекта е развита идеята за намаляване на мандата на тримата големите от седем на пет години, да се изключи президентът от процедурата и той да няма право на указ за освобождаване и назначаване. Славов мотивира това с опит да се изключи съмнението за пряка политическа намеса по назначаването на тримата големи.

Главният прокурор ще бъде само административен ръководител, а не глава на пирамидално устроена система, предвижда още съвместният законопроект. В него се предлага да отпадне и текстът, според който главният прокурор осъществява надзор за законност.Няколко пъти Христо Иванов отказа да отговори конкретно на въпроси дали и какви разминавания "Продължаваме промяната - Демократична България" има с ГЕРБ и ДПС за промените в конституцията. Като причина посочи, че се търси консенсус, а не разделение. Негово критично отношение пролича единствено, когато заговори за предложение на ГЕРБ за засилване на ролята на инспектората към Висшия съдебен съвет: "Този орган има много важна роля да изчисти съдебната власт от гнили ябълки и не я свърши досега, а беше създаден за това. Де факто се оказа нещо средно между пансион и летовище, което не свърши нищо. Очевидно там трябва да се търси някаква активизация".

Редовните правителства да стават служебни

По идеята за нов статут на служебния кабинет, дебатът е на много рано ниво, уточни Христо Иванов. Правосъдният министър заяви, че в последните години се е видяло, че конструкцията на служебния кабинет е в колизия със записаното в конституцията - че България е парламентарна република.

"Президентът не назначава служебни правителства дори в президентски републики", заяви Славов и обясни, че възприетът подход е да правителството в оставка да става служебно да избирането на ново.

"То ще трябва да подготви изборите, но няма да може да сключва договори, да приема стратегически документи", обясни Славов.

24-и май: Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата

Идеята за нов национален празник поражда дискусии, като през последните години е имало няколко пъти такива. Последно ГЕРБ представиха подобна идея през лятото на 2022 година.Премиерът Денков уточни, че идеята е денят да се казва: Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата.

"Никой от другите празници няма да промени статута си, те остават официални. В глава 10 на Основния закон, където са описани герб, химн и флаг, трябва да поставим логично и мястото на националния празник, заяви още Денков.

"Подчертаваме ролята на кирилицата - това е научен, не разговорен термин -, който е създаден по българските земи и който е променил историята на Европа и света", каза Денков.

По думите му по повод законопроекта на ГЕРБ по време на правителство "Петков", в което Денков беше министър на образованието, е изготвило доклад, че "това е една добра идея", но свалянето на кабинета е попречило "да се обединят усилията" с ГЕРБ

"24 май е национален празник преди да възникне българската държава. Той обединява България по смисъл, кауза, преди да възникне модерната, третата българска държава. В този смисъл коренът на този традиция е много дълбок", допълни Христо Иванов. Посочи, че още коалицията има идея образованието, науката, културата, опазването на културното историческо наследство са стратегически национални приоритети.

Срещу процеса на феодализация

Проектът предвижда още ограничаване на мандата на кметовете до общинини до два. По думите на Иванов по този начин ще се спре с процеса на "феодализация по места". "Има текст, който въвежда конституционен стандарт за конституирането на независимите контролни и регулаторни органи", обяви още Иванов.

Дневник