Православната църква отбелязва Богородични заговезни и на трапезата следва да присъства обредна "заговезнишка" питка.

От утре започват летните пости, които завършват на 15 август с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица.

Богородичният пост забранява приемането на месо, млечни продукти, мазнини и алкохол, но не е толкова строг, както е Великденският.

На 6 август (Преображение Господне) се разрешава риба. През останалото време са позволени плодове, зеленчуци, варено жито, ядки, овесени ядки и постни ястия.

Най-строг е пост в понеделник, сряда и петъ. Дните се наричат "сухи" и по време на тях се разрешават само сурови плодове и зеленчуци, черен хляб, маслини и сушени плодове.

В дните вторник и четвъртък се разрешават варени ястия, приготвени без олио и зехтин.

В събота и неделя на Богородичния пост се разрешават варени ястия с малко олио и зехтин, както и малко червено вино.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, свети папа Лъв Велики говори ясно за него:

"Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).

Пресветата Дева се почита като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Самият празник Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Иисус Христос.

На Богородични заговезни се чества и паметта на Св. Евдоким. Историята разказва, че той бил млад войник, уважаван от всички заради добродетелите, с които се отличавал. Говори се, че мощите му имат целебна сила, затова когато преместили гроба му в Константинопол, хората отишли да се поклонят пред паметта му и да си вземат от пръстта около гроба. Легендите разказват, че се случвали чудеса - слепите проглеждали, а сакатите прохождали.

Дир.бг