Представители на пучистите в Нигер са предупредили високопоставен американски дипломат, че ще убият отстранения президент Мохамед Базум, ако съседните страни предприемат военна интервенция, предаде Асошиейтед прес, като се позова на пожелали анонимност западни представители.

Неназован западен представител казал за АП, че за заплахата е била уведомена изпълняващата длъжността заместник-държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд при визитата й в Нигер миналата седмица.

Информацията е била потвърдена от още един западен представител.

Вчера Вашингтон обяви, че е силно обезпокоен за здравето на нигерския президент Мохамед Базум. Безпокойството бе изразено от говорителя на Държавния департамент Матю Милър след телефонен разговор между дипломат номер едно на САЩ Антъни Блинкън и сваления нигерски държавен глава.

Базум беше свален от власт от лидерите на хунтата на 26 юли и оттогава насам е държан като заложник в резиденцията си.

"Не изключваме нито един вариант за действие във връзка с преврата в Нигер, в това число употребата на сила като последно средство",а заяви днес нигерийският президент Бола Тинубу, председател на Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС), при закриването на среща на върха на регионалния блок, посветена на преврата, предаде Ройтерс.

Официално комюнике, прочетено след изявлението на Тинубу в края на срещата, включваше резолюция, в която се иска от ръководителите на отбраната на общността "да активират резервните сили на ЕКОВАС заради извършения на 26 юли преврат.

САЩ в трудна ситуация

Кризата в Нигер поставя САЩ в "трудна ситуация", тъй като лидерите на преврата отказват да отстъпят. Военният преврат в страната заплашва да въвлече региона в по-широк конфликт и да застраши ключовото партньорство на САЩ в областта на сигурността в Западна Африка, където нестабилността поражда все повече терористични заплахи, отбелязва американският в. "Хил.

ЕКОВАС може да наложи икономически санкции или да изпрати военни сили в размирната страна, където лидерът на хунтата Абдурахман Чиани се обяви за лидер на Нигер след свалянето в края на миналия месец на президента Базум. Кризата би могла да промени глобалния баланс на силите в региона, тъй като Нигер е ключов съюзник на Вашингтон и там са разположени 1100 американски военнослужещи, които са обучени предимно за борба с тероризма, прогнозира американският вестник.

Заместник-говорителката на Пентагона Сабрина Сингх каза, че САЩ са преустановили военната си дейност и обученията в Нигер, докато не бъде намерено "мирно решение" на конфликта, но изтъкна, че не се планира изтегляне от страната. Говорител на ООН каза преди два дни, че световната организация също подкрепя дипломатическия път и е в контакт с ЕКОВАС за намиране на решения.

Въпреки това Чиани отхвърли опитите за посредничество за намаляване на напрежението. Военният управник твърди, че е завзел властта от демократично избрания президент на Нигер, за да се справи с икономическа несигурност и с тлеещото насилие, макар че според наблюдатели причината за преврата може би е свързана с намерението на Базум да отстрани Чиани от поста му.

Според Даниел Ейсенга, научен сътрудник в Центъра за стратегически изследвания на Африка към Националния университет по отбрана във Вашингтон, който се финансира от Пентагона, Чиани вероятно разбира, че преговорите в този момент ще доведат до свалянето му от власт.

Затова военният лидер "изчаква", за да види дали ще успее да запази властта си и да преживее икономическите санкции, смята Ейсенга. Тези санкции обаче могат бързо да доведат до значителни съкращения на заплатите на военните, което ще подкопае ключовия му източник на подкрепа, коментира той.

Как решава ЕКОВАС конфликти?

ЕКОВАС, в който членуват 15 държави от Западна Африка, включително Нигер, има несигурен опит, що се отнася до опитите ѝ за възстановяване на реда в страни, въвлечени в конфликти, като икономическите санкции обикновено не помагат за разрешаването на кризите.

Регионалната общност е използвала сила за възстановяване на реда и преди, за последно в Гамбия през 2017 г., след като управляващият президент не успя да се оттегли след изборно поражение. Присъствието на войски на ЕКОВАС тогава облекчи инцидента без сблъсъци. Минали намеси на ЕКОВАС се асоциират с насилие, се казва в анализа на вестника. В Либерия, по време на гражданската война през 1990 г., войските помогнаха за възстановяването на реда, но също така бяха обвинени в нарушаване на човешките права.

Проблемът се усложнява и заради коалиция от военни хунти в Западна Африка. Четири от страните от ЕКОВАС се управляват от самопровъзгласили се военни лидери и членството им е замразено.

Две от страните със замразено членство, Буркина Фасо и Мали, подкрепиха преврата в Нигер и биха могли да реагират остро на една военна интервенция, прогнозира Ейсенга. Според него и на двете държави липсват ресурси за пълномащабна война, а политическото разделение подсказва за нарастващ регионален проблем. Не е ясно дали по-широк конфликт с участието на ЕКОВАС би могъл да създаде повече хаос или да допринесе за стабилност в Нигер, отбелязва той в коментара си за вестника.

Британският в. "Гардиън" също фокусира вниманието си върху ситуацията в Нигер в коментар под заглавие "Защо останалата част от света не може да си позволи да пренебрегне преврата в Нигер".

Вестникът отбелязва, че превратът в Нигер дестабилизира още повече африканския регион Сахел и предизвика осъждане от целия свят. Това е осмото сваляне на правителство в този регион през последните три години и може би е най-значимото. Той започна с нещо, което изглеждаше като разправия между представители на елита в страната и завърши със свалянето на избрания президент от ръководителя на армията.

Причината за голямото внимание на международната общност е местоположението на Нигер в Сахел, който е определян като една от най-опасните части на света, коментира "Гардиън".

Този преврат обаче има една поразителна разлика в сравнение с другите в региона. Миналата седмица ЕКОВАС, политическата и икономическа общност на западноафриканските държави, заяви, че това, което се случва в Нигер, не може да търпи отлагане, и заплаши с военна намеса, ако президентът не бъде върнат на власт. Сега много неща зависят от ефективността на тази заплаха, подчертава британският вестник.

Дир.бг