Европейската централна банка повиши основния си лихвен процент до рекордно високо ниво от 4% в четвъртък, но тъй като икономиката на еврозоната е в застой, сигнализира, че това вероятно ще бъде последното ѝ действие в продължаващата повече от година борба с инфлацията.

Централната банка на 20-те държави, които споделят еврото, промени прогнозите си за инфлацията, която сега очаква да се понижи по-бавно до целта от 2% през следващите две години. Същевременно влоши и прогнозите си за икономическия растеж.

Това илюстрира дилемата, пред която е изправена ЕЦБ на срещата: цените все още се покачват с повече от два пъти целевия процент, но заради високите разходи за заеми и спада в Китай, общата икономическа активност трудно расте.

На този фон ЕЦБ изпрати сигнал, че вероятно е свършено с повишаване на лихвените проценти, което ще доведе до спад на доходността на облигациите в еврозоната и поскъпване на европейските акции, допълва "Ройтерс".
"Въз основа на текущата си оценка Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат значително за навременното връщане на инфлацията към целта", казаха от ЕЦБ.


Сега се очаква това да се случи по-бавно, отколкото сочеха предишните прогнози на ЕЦБ през юни, като инфлацията се очаква да бъде 5.6% през 2023 г., 3.2% през 2024 г. и 2.1% през 2025 г.


Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард не изключи категорично допълнително увеличение, ако е необходимо, и каза, че лихвените проценти ще трябва да останат на ограничителни нива за известно време. "Фокусът ще се премести напред - към продължителността, но това не означава , защото не можем да кажем това сега, че сме на върха", каза тя на пресконференция.

Лагард призна, че някои членове на борда на ЕЦБ са се противопоставили на последното повишение на лихвите, но добави: "Имаше солидно мнозинство от управителите, които се съгласиха с решението, което взехме".

Помолена да коментира дали понижаването на прогнозите за растеж от страна на ЕЦБ - като растежът на еврозоната тази година сега е само 0.7% - означава, че регионалната рецесия вече е нейният основен сценарий, Лагард настоя, че забавянето е временно. "Възстановяването, което бяхме планирали за втората половина на 2023 г., беше изместено с времето", каза тя. "Ние сме уверени, че растежът ще се засили през 2024 г."

Увеличението от 25 базисни пункта в четвъртък повишава лихвата, която ЕЦБ плаща върху банковите депозити, до 4.0%, най-високото ниво от въвеждането на евровалутата през 1999 г. Само преди 14 месеца този показател беше на рекордно ниско ниво от минус 0.5%, което означаваше, че банките трябваше да плащат, за да депозират на сигурно парите си в централната банка. В навечерието на срещата тази седмица паричните пазари очакваха депозитната лихва да достигне връх от 4.0%, преди да бъде намалена през втората половина на следващата година.


Бурният цикъл на затягане - два пъти по-стръмен, отколкото обикновено се предвижда от собствените стрес тестове на ЕЦБ на банковия сектор - вече остави своя отпечатък върху икономиката на еврозоната. Тъй като производственият сектор (който обикновено се нуждае от повече капитал, за да работи) вече страда в резултат на по-високите разходи за обслужването на заеми, новото кредитиране на компании и домакинства рязко намаля. Услугите също започнаха да изпитват трудности след кратък следпандемичен бум в туризма.

Германия, най-голямата икономика в еврозоната, преминава през индустриалния спад и се насочва към рецесия, според няколко прогнози.

Дневник