Ден след като Азербайджан обяви, че е започнал "антитерористични дейности от местен характер" в Нагорни Карабах, азербайджанското министерство на отбраната обяви, че е постигнато споразумение за спиране на огъня в Нагорни Карабах, предадоха Ройтерс и ТАСС. Според Баку примирието влиза в сила в 13 ч. местно време (12 часа българско) днес, а арменците в Нагорни Карабах са се съгласили да се разоръжат. Арменският премиер Никол Пашинян обаче твърди, че Армения не е участвала в подготовката на обявеното споразумение.

"Ние отбелязахме решението на властите в Карабах да спрат бойните действия и да сложат оръжие", заяви Пашинян в телевизионно обръщение към нацията ден след началото на азербайджанската офанзива. Той подчерта, че Армения няма военни части в района от август 2021 г. насам, цитиран от Франс прес и Ройтерс.

В същото време азербайджанската агенция АЗЕРТАДЖ, цитирана от БТА, публикува съобщение на администрацията на президента на Азербайджан, според което "на 21 септември 2023 г. в Евлах ще се състои среща с представителите на арменските жители на Карабах за обсъждане на въпросите на реинтеграцията въз основа на Конституцията и законите на Азербайджанската република".

Заместник-министърът на външните работи на Армения Ваан Костанян заяви по-рано днес, че етническите арменци в азербайджанския анклав Нагорни Карабах теоретично могат да живеят под управлението на Азербайджан, но от ключово значение е диалогът, предаде Ройтерс. В интервю за Ройтерс, дадено, след като 24-часова офанзива на Азербайджан съкруши сепаратистите и осигури съгласието им да се разоръжат, Костанян заяви, че според информацията, достигнала до Армения, карабахските арменци са отворени за разговори с Баку.

Руското министерство на отбраната също съобщи, че е постигнато споразумение за пълно прекратяване на огъня в Нагорни Карабах и прилагането му ще бъде съгласувано с руските миротворчески сили.

Сепаратистките власти в Карабах твърдят, че 27 души са били убити, включително двама цивилни, а повече от 200 - ранени, в резултат на вчерашните военни действия на Баку, а жителите на някои села са евакуирани. Според Армения при офанзивата са били убити 32-ма души и ранени много повече.

Хронология на конфликта

След месеци на нарастване на напрежението в контролирания от арменците Нагорни Карабах в Южен Кавказ, Азербайджан изпрати там войски, подкрепени от артилерийски удари, в опит да постави под контрол отцепилия се регион. Карабах е международно признат като азербайджанска територия, но част от нея се управлява от арменски сепаратистки власти, които заявяват, че това е тяхната прародина.

Армения пое контрола над големи части от територията на Карабах във война, която се водеше докато Съветският съюз се разпадаше, припомня Ройтерс. Азербайджан си върна по-голямата част от Карабах в шестседмичен въоръжен конфликт през 2020 г., приключил с договорено с посредничеството на Русия примирие.

Не е ясно дали действията на Баку ще предизвикат пълномащабен конфликт, но боевете в Карабах може да променят геополитическия баланс в Южен Кавказ, отбелязва Ройтерс.

Международни реакции

По-рано Вашингтон призова Азербайджан да спре военните действия. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън е провел телефонни разговори с президента на Азербайджан Илхам Алиев и министър-председателя на Армения Никол Пашинян, като призова Баку за деескалация на ситуацията. Държавният департамент на САЩ съобщи, че Алиев е "изразил готовност" да спре военните действия и да проведе среща с представители на Нагорни Карабах. Блинкън е казал на Пашинян, че Армения има пълната подкрепа на Вашингтон.

Русия също призова и двете страни в конфликта да спрат кръвопролитията в спорния планински регион, предаде Ройтерс.

Русия, чието внимание е отклонено от собствената ѝ война в Украйна, се опитва да запази влиянието си в региона, през който преминават газопроводи и нефтопроводи, в условията на засилена активност на Турция, която подкрепя Азербайджан.

По-рано днес Кремъл отхвърли твърденията на Армения, че Русия не е направила достатъчно, за да предотврати сраженията в Нагорни Карабах, изтъквайки, че въпросът засяга действия на Азербайджан на неговата собствена територия, предаде Ройтерс.

В последните месеци Армения изразяваше силно недоволство, че основният ѝ съюзник и покровител - Русия, не прави достатъчно, за да защити етническите арменци в Нагорни Карабах от засилващ се натиск от страна на Баку, посочва Ройтерс. Заместник-министърът на външните работи на Армения Ваан Костанян посочи, цитиран от Ройтерс, че Армения има определени споразумения по сигурността с Русия, които са приложими в създалата се ситуация.

"Подобни обвинения към нас са абсолютно безпочвени. Те не се основават на нищо. Независимо от тях ние продължаваме нашите контакти с арменската страна. Армения беше и си остава наш много важен съюзник, партньор, страна, която ни е близка. Освен това ние продължаваме да поддържаме контакти и с Азербайджан - също много важен наш партньор. Продължаваме контактите и с арменците в Карабах", каза прессекретарят на президента на Русия Владимир Путин - Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Говорителят на Кремъл заяви още, че все още е в процес на насрочване телефонен разговор между президента Путин и арменския министър-председател Никол Пашинян.

Отношенията между Русия и Армения, които са традиционни съюзници, се влошиха, откакто през 2022 г. президентът Владимир Путин започна инвазията в Украйна и особено през последните месеци, тъй като Ереван твърди, че Москва не е успяла напълно отстоява споразумението от 2020 г. за прекратяване на огъня.

Бойни машини на руските мироопазващи сили се движат по път, водещ към Нагорни Карабах, 13 ноември 2020 г.
 

Руските миротворци продължават да изпълняват задълженията си в Нагорни Карабах, като предоставят съдействие от всякакъв род на мирни граждани и поддържат контакт с всички страни в конфликта, обяви днес министерството на отбраната на Русия, цитирано от Ройтерс. В щаба на миротворческите сили към момента са подслонени 2261 мирни граждани, 1049 от които са деца, обяви ведомството.

Ереван, който е водил периодични мирни преговори с Азербайджан, включително по въпроси за бъдещето на Карабах, осъди "пълномащабната агресия" на Баку срещу народа на Карабах и обвини Азербайджан в обстрел на градове и села. Баку заяви, че намерението му е да "разоръжи и осигури изтегляне на формирования от въоръжените сили на Армения от нашите територии, (и) неутрализиране на тяхната военна инфраструктура".

Иран пък предложи да посредничи в конфликта между съседките му Азербайджан и Армения и призова за спазване на споразумението за примирие от 2020 г., предаде ДПА. Преди дни иранският министър на отбраната Мохамад Реза Ащиани предупреди за опасност от война в региона.

Отношенията между Азербайджан и Иран са традиционно трудни. Управляващите в Техеран многократно са обвинявали Баку, че си сътрудничи със Запада и със заклетия му враг Израел.

Иран, подобно на Русия, поддържа добри отношения с Армения. Въпреки че Нагорни Карабах е на азербайджанска територия, мнозинството от населението е от арменци. Високопоставени военни представители от Баку и Техеран наскоро се срещнаха за разговори и подписаха споразумение за задълбочаване на отбранителното и военното сътрудничество, припомня ДПА.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също призова за "незабавно спиране на сраженията", информира Ройтерс.

И ЕС очаква незабавно прекратяване на огъня в Нагорни Карабах и ще следи събитията след съобщенията за постигнато примирие. Това заяви говорител на Европейската комисия на пресконференция в отговор на въпроси.

Очакваме Азербайджан да прекрати военните действия и те да не се използват за прогонване на арменците, местни жители на Карабах, добави той. Говорителят допълни, че възможни санкции от страна на ЕС може да се наложат, ако се постигне необходимото единодушие за такова решение.

Обемът на внасяния от ЕС газ от Азербайджан се равнява на три процента от общите вносни количества за миналата година, отбеляза говорителят. Това е с един процент повече от 2021 г. и очакваме за тази година да няма промени, уточни той.

Знаем, че Азербайджан внася газ от Русия, но газът, доставян в ЕС, е каспийски, заяви говорителят. Той посочи, че ЕС знае какви количества се внасят от Русия в Азербайджан и те са много по-малки от вноса от Азербайджан в ЕС. Не внасяме руски газ в ЕС, обобщи говорителят.

Съвместните военни учения на Армения и САЩ приключват днес

Американските войници ще приключат днес съвместните си военни учение с арменската армия в Армения, както е по план, а провеждането на маневрите няма да бъде повлияно от мащабната военна операция на съседен Азербайджан в Нагорни Карабах, обяви говорител на американските въоръжени сили, цитиран от Ройтерс.

Той уточни, че няма промяна в програмата на 10-дневните учения "Игъл партнър 2023", в които участват 85 американски и 175 арменски военнослужещи, въпреки предприетата вчера от Азербайджан антитерористична операция в Нагорни Крабах. "Наясно сме, че те провеждат операции, но не смятаме, че в момента има риск за нашите войници и те ще останат до края на ученията", добави говорителят.

Дир.бг