Руският президент Владимир Путин обяви, че страната му е извършила нов тест на ракетата с ядрен двигател "Буревестник".

Изпитанието било успешно, а крилатата ракета доказала, че е с "глобален обсег", пише Би Би Си.

Руският държавен глава съобщи информацията, докато говори на годишната среща на Валдайския дискусионен клуб в черноморския курорт Сочи. Владимир Путин допълни, че страната му е все по-близо до превъоръжаването с най-новата си междуконтинентална балистична ракета с ядрени бойни глави - РС-28 "Сармат".

Последният й тест през февруари тази година завърши с провал.

Путин разкри за първи път публично съществуването на "Буревестник" в обръщение към нацията през 2018 година. Знае се, че ракетата е дълга около 7-8 метра, а диаметърът и е около 70 сантиметра. Тя "разперва" крилата си малко след излитането.

През 2018 година руският президент предостави общо 6 на брой "супероръжия". Това бяха балистичната ракета "Сармат", хиперзвуковата ракета с ядрена глава "Авангард", хиперзвуковата ракета с въздушно изстрелване "Кинжал", автономното торпедо с ядрен двигател и ядрено оръжие "Посейдон", ядрената ракета "Буревестник" и енергийното лазерно оръжие "Пересвет".

Путин не каза кога и къде е извършен последният тест на "Буревестник".

Сателитни снимки обаче разкриват скорошна активност на тестова площадка в архипелага Нова Земя. Около острова бе обявена зона забранена за полети и корабоплаване за целия октомври месец. Това значи, че тестът е бил проведен преди броени дни.

Досега се знае за най-малко 13 теста на ракетата с ядрен двигател "Буревестник". Всички те бяха неуспешни.

През 2019 година ракетата се разби в океана близо до полигон "Нeнокса". Малко по-късно в разположения на северното крайбрежие на Русия град Северодвинск бяха отчетени между 4 и 16 пъти по-високи нива на радиацията.

Инцидентът събуди страхове сред руските висши военни и заради възможност западни служби да се сдобият с остатъци от ракетата.

Технологията за създаването на ядрен ракетен двигател се разработва от САЩ и СССР още от 60-те години на миналия век. Тя разчита на ядрен реактор, който да нагрее горивната камера на ракетния двигател. След достигането на висока температура, към горивната камера се подават порции гориво, което най-често е течен водород. Следва разширяване на газа, който напуска горивната камера, създавайки силна тяга.

Подобен двигател има много по-голям потенциал от химическия, защото премахва нуждата от резервоар с течен кислород. На практика подобна ракета може да остане във въздуха с дни и да обиколи няколко пъти земното кълбо.

Русия рестартира разработките над ядрен ракетен двигател през 2001 година, в отговор на изтеглянето на САЩ от договора за противоракетна отбрана.

В това решение има логика, защото крилата ракета с ядрен двигател има почти неограничен обсег. Тя може да маневрира, да заобикаля цели континенти и да лети много ниско - под възможностите за улавяне от противниковите радари.

Ядреният реактор, монтиран на "Буревестник", е изключително малък, така че дори и да има инцидент, той не би могъл да предизвика голямо радиационно замърсяване.

Освен това ракетата излита без да използва своя ядрен двигател, което също намалява възможността от радиационно замърсяване над мястото, от което е изстреляна ракетата.

"По-високата консумация на гориво при полет на ниски височини е избегната именно заради ядрения двигател. Ракетата на практика е невидима за противниковите радари", заяви преди време руският заместник военен министър Андрей Картаполов.

Ядрената ракета е крилата, а не балистична, което означава, че тя е доста маневрена и може постоянно да прави завои, избирайки най-безопасния маршрут към своята цел. Благодарение на сензори и чипове, ракетата следи неравностите на терена при нисък полет и успява да ги избягва.

Знае се, че "Буревестник" може да носи ядрена бойна глава. С това приключват известните данни за оръжието.

Дир.бг