Лидерите от Европейския съюз предложиха днес нов план за растеж на Западните Балкани на среща на върха в столицата на Албания, като отвориха части от единния пазар на ЕС и поискаха дълбоки реформи преди членството в блока на шестте страни от региона, предаде Асошиейтед прес. Основните теми на днешната среща в Тирана в рамките на т. нар. Берлински процес са интеграцията на Западните Балкани в единния пазар и подкрепата за тяхната зелена и цифрова трансформация. За първи път срещата се проведе в страна от региона.

Висшите служители на ЕС, присъстващи на срещата на върха в Тирана, бяха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Към тях се присъедини и германският канцлер Олаф Шолц. Френският президент Еманюел Макрон не участва в срещата на върха заради неотдавнашния инцидент, при който учител беше смъртоносно намушкан и трима души бяха ранени при нападение в училище в Северна Франция. Той беше представен от държавния секретар Лорънс Буун.

Шестте държави от Западните Балкани са на различни етапи на интеграция в блока. Сърбия и Черна гора бяха първите страни от Западните Балкани, които започнаха преговори за членство преди няколко години, последвани от Албания и Република Северна Македония миналата година, докато Босна и Херцеговина и Косово са направили само първите си стъпки в процеса на интеграция.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че "Берлинският процес е най-добрият инструмент не само за разгръщане на пълния потенциал на регионалното сътрудничество, но и за ускоряване на интеграцията на всички страни от Западните Балкани“.

Войната на Русия в Украйна постави интеграцията на Западните Балкани в ЕС на първо място в дневния ред на 27-членния блок. ЕС се опитва да даде тласък на целия процес на разширяване, който е в застой от 2013 г., когато Хърватия стана последната страна, която се присъедини към съюза. ЕС постави изискване към Западните Балкани да реформират своите икономики и политически институции, преди да се присъединят.

Фон дер Лайен говори за нов план за растеж за страните от Западните Балкани: отваряне на нови търговски пътища в специфични области на общия пазар на ЕС за балканските страни, като свободното движение на стоки и услуги, автомобилния транспорт, енергията, електричеството и единния цифров пазар. Шестте страни трябва да приложат бързи реформи, които от своя страна да бъдат придружени от инвестиции. ЕС вече е мобилизирал 16 милиарда евро за инвестиции в региона от 30 милиарда евро, обещани преди три години.

"Наистина трябва да използваме потенциала, който е тук, в Западните Балкани, и да ги доближим до единния европейски пазар“, каза тя.

Шестте страни трябва да осъществят дълбоки реформи, за да подобрят бизнес климата, да направят регулаторната среда по-привлекателна и да осигурят достъп до пазарите на другите, добави тя.

Острият спор между Сърбия и Косово, бивша сръбска провинция, която обяви независимост през 2008 г., остава голямо безпокойство за ЕС. Подпомогнатият от ЕС диалог за нормализиране на отношенията е в застой след неотдавнашна престрелка между маскирани сръбски въоръжени мъже и косовската полиция, при която загинаха четирима души и която доведе до нарастване на напрежението в региона.

Шолц призова Сърбия и Косово да се върнат на масата за преговори, подчертавайки "неотложната необходимост да работят заедно и да преодолеят антагонизма".

"Време е да преодолеем конфликтите, които продължават твърде дълго и само задържат двете държави“, каза той.

Представителите на ЕС призоваха балканските страни да преодолеят регионалните конфликти и да бъдат заедно, докато Русия води война в Украйна. "Всеки напредък, който постигнете на общия регионален пазар, ще ви доближи значително до стандартите на ЕС“, каза Шолц.

Фон дер Лайен смята, че новият план за растеж е "много силен стимул... да се отворят вратите икономически". Тя призова за осъществяването на реформи, които ще доведат и до повече инвестиции.

"Само като работим заедно, ние ще доведем Западните Балкани точно там, където принадлежите, в сърцето на Европейския съюз“, каза тя.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел също призова страните от Западните Балкани да "изпълнят ангажиментите си, като започнат с необходимите реформи". Той очерта и времева рамка за момента на присъединяване - до 2030 г., допълва ДПА.

"Повтарям, за да направим това, мисля, вярвам, че трябва да сме готови и от двете страни до 2030 г. за разширяване“, каза Шарл Мишел и добави: "Това е насърчение, подкрепа за удвояване на нашите усилия.“

Албанският премиер Еди Рама приветства новия план като много обещаващ.

Във встъпителната реч на срещата на върха на Берлинския процес Еди Рама предложи страните в процес на преговори по присъединяване да получат статут на наблюдатели без право на гласуване в органите на ЕС, предадоха албанската агенция АТА и ДПА. "Трябва да проучим нови начини за намаляване на съществуващите пропуски и гарантиране на хармонично съществуване на Европа“, каза албанският премиер.

„Това, което казвам, е, че в този бързо развиващ се пейзаж, в свят, в който геостратегическите и бързите решения все повече се превръщат в предимства за автокрациите, които се опитват да наберат инерция, за да променят начина, по който работи светът след Втората световна война , трябва да проучим всеки начин, за да намалим съществуващите пропуски и да осигурим хармонично съществуване на Европа“, каза Рама.

BTA