Преди повече от 40 години Фарук Ел-Баз - космически учен и геолог, известен с полевите си изследвания в пустините по света - изказва предположението, че вятърът е изиграл важна роля за оформянето на Големия сфинкс в Гиза, преди древните египтяни да добавят детайли по повърхността на забележителната скулптура, съобщи Си Ен Ен.

Сега ново проучване предлага доказателства, които показват, че тази теория може да бъде правдоподобна, се казва в съобщение за медиите от Нюйоркския университет.

Екип от учени в Лабораторията по приложна математика на Нюйоркския университет се заема да разгледа теорията, като възпроизведе условията на ландшафта преди около 4500 години - когато вероятно е била построена варовиковата статуя - и проведе тестове, за да види как вятърът манипулира скалните образувания.

"Нашите открития предлагат възможна "история на произхода" за това как образуванията, подобни на сфинкс, могат да се появят в резултат на ерозия", казва старшият автор на изследването Лейф Ристроф, доцент в Института по математически науки "Курант" към Нюйоркския университет, в съобщение за медиите. "Нашите лабораторни експерименти показаха, че изненадващите форми, подобни на сфинкс, всъщност могат да се получат от материали, ерозирани от бързи потоци."

Екипът, който е автор на изследването, за което в съобщението се казва, че е прието за публикуване в списанието Physical Review Fluids, е създал глинени модели на ярданг - естествена форма на релефа от компактен пясък, която се получава от вятъра в открити пустинни райони - и е измил образуванията с бърза струя вода, за да възпроизведе вятъра.

Базирайки се на състава на Големия сфинкс, екипът използва по-твърди, неразградими добавки в безформената могила от мека глина, а с потока от водния тунел изследователите установяват, че започва да се образува форма на лъв.

В рамките на пустинята съществуват ярданги, които естествено изглеждат като седящи или лежащи животни с вдигнати глави - казва Ристроф.

"Някои от тях толкова много приличат на седнал лъв или на седнала котка, че понякога ги наричат кални лъвове. ... Нашите експерименти биха могли да допринесат за разбирането на това как се формират тези ярданги", добави той.

Макар че Великият сфинкс в Гиза има своите загадки - как е изглеждал първоначално и защо е направен - смята се, че високата 20 метра статуя е издълбана от едно-единствено парче варовик.

Първоначалната теория, че вятърът е оформил ярданг във формата на сфинкса, е представена за първи път през 1981 г. в статията на Ел-Баз в списание "Смитсониън", озаглавена "Пустинните строители познаваха доброто нещо, още щом го зърнеха".

Предположението се основава на водещата работа на покойния планетарен геолог Роналд Грийли, който е симулирал вятърни тунели, за да проучи как вятърната ерозия може да оформи структури в пустинята, казва Ел-Баз в имейл до Си Ен Ен.

Ел-Баз заяви, че не смята, че новото изследване подкрепя повече първоначалната му теория.
Салима Икрам, изтъкнат университетски преподавател по египтология в Американския университет в Кайро, постави изцяло под въпрос идеята, че Сфинксът е започнал с ярданг.

"След като Големият сфинкс е бил издълбан, природата е изиграла роля в по-нататъшното му формиране, но е малко вероятно първоначалната форма да е била базирана на ярданг (които обикновено са от кал - този е варовик), тъй като около него има значителни следи от кариери и работни знаци", казва в имейл Икрам, която не е участвала в изследването.

"Има твърде много доказателства за човешка намеса в строежа на Големия сфинкс, за да може теорията за ярданг да бъде осъществена", казва Икрам.

Изследователите от Нюйоркския университет заявиха, че резултатите им предполагат, че структури, подобни на сфинкса, могат да се образуват при доста обичайни условия, но откритията им не разрешават загадките зад ярдангите и Големия сфинкс.

"Не е толкова черно-бяло. ... Никой не казва, че това е нещо, изваяно изцяло от човека, и никой не казва, че е изваяно изцяло от природата. Въпросът е колко от тях са били естествено съществуващи и след това допълнително модифицирани", казва Ристроф. "Това, което нашето изследване ще направи, е да ви каже, че голяма част от основата на главата, шията и лапите, голяма част от това е възможно да бъде издълбана от природата, от ерозията".

Дарик