54 процента от българските ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53 на сто нямат елементарни четивни умения, а 48 процента са със сериозни дефицити по природни науки. Това сочат най-новите резултати от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците - PISA 2022.

Първенец в класацията е Сингапур, а на последно място е Камбоджа. България е на последно място в Европейския съюз.

Изследването PISA 2022 е направено сред ученици на 15-годишна възраст от 81 държави. Те са решавали тестове по математика, четене и природни науки, като основната оценявана област е математическа грамотност. В България тестове се състояха в периода 21 март - 22 април 2022 г. сред 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна. Учениците са от осми, девети и десети клас, като най-много са деветокласниците - 92 процента, предаде БТА.

Средният резултат на българските ученици по математическа грамотност, която е във фокуса на изследването, е 417 точки. Той е по-нисък от средния за ОИСР, който е 472.

Резултатите на българските ученици са сходни с тези от предходните изследвания на PISA, които се провеждат на всеки три години. В същото време в световен мащаб се наблюдава значителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни, като Нидерландия, Норвегия, Полша.

Учениците от Сингапур традиционно най-силно се представят като имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай.

Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили. 54 процента от българските ученици са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика. На тестовете по четене техният дял е 53 процента, а по природни науки - 48 процента.

Социалната среда оказва силно влияние на представянето на учениците, стана известно при представянето на резултатите от изследването в МОН.

Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки.

Заедно с това се установява, че около 46 на сто от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30 на сто. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на българските ученици, като се оказва, че около 48 процента от учениците не слушат какво казва учителя им в часа по математика. Това е със 18 на сто повече от средното за ОИСР

Министърът на образованието Галин Цоков коментира, че най-важно е знанията да бъдат използвани в живота, че за постиженията на учениците е ключова ролята на ангажираността на родителите в обучението, както и на четенето

"Едно такова семейство - над 16 книги гарантира, че детето ще изкара второ и над второ ниво на резултати и по трите тестове - и по четивна грамотност, и по математика, и по природни науки", посочи проф. Цоков.

В следващите години МОН ще работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания, смята министърът на образованието

"Ще подкрепим и учителите, и училищата. Няма как да ги подготвим специално за PISA тестове. Това, което можем да направим, е да ги подкрепим в това да се реализират стандарти за качество в образованието. Децата да завършват съответния клас или етап на обучение с овладени компетентности, които да могат да прилагат на практика", обясни министър Цоков.

По думите му различните държави се опитват да престроят своите образователни системи по различен начин. "Те не ги пренастройват изцяло, за да отговарят на PISA тестовете, a фино ги променят. Такъв ще бъде и нашият подход", каза още той.

Министър Цоков съобщи, че е получил уверение от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени допълнителни анализи специално за България, които да подпомогнат и екипа на МОН при планиране на бъдещите мерки.

Дир.бг