Министърът на финансите Асен Василев обяви, че очаква до средата на 2024 г. България да е покрила всички изисквания за присъединяване към еврозоната, като с това получи одобрение за началото на по-следващата година. "Единственото, което остава, е критерият за инфлацията. Инфлацията в България до голяма степен е внос, тъй като идва по линия на храни и енергоизточници. Цените започнаха да падат, както е и на международните пазари. Очакваме в рамките на юни-юли догодина, когато ще излезе конвергентният доклад, да сме покрили и този оставащ критерий", заяви Василев.

Той говори като част от изява, свикана от ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов след пресконференцията на премиера Николай Денков и вицепремиера Мария Габриел за присъединяването на България към Шенген по въздух и море. Присъстваха - освен Денков, Габриел и Василев - Калин Стоянов (министър на вътрешните работи), Бойко Борисов (председател на комисията по външни работи в парламента), Екатерина Захариева (ГЕРБ) и Станислав Анастасов (ДПС). България иска поне от 2011 г. да е част от шенгенското пространство, но получаваше откази и в по-голямата част от периода начело на страната беше Бойко Борисов като премиер. Видео вижте в края на статията

За еврозоната

Премиерът Николай Денков посочи, че подготовката на България за присъединяване към еврозоната продължава, като на днешното (28 декември) заседание на Министерския съвет е одобрен новият закон за Българската народна банка (БНБ). Предстои още през януари той да бъде гласуван в Народното събрание, добави Асен Василев.

Министърът на финансите посочи, че за присъединяването към еврозоната през последните месеци са приети множество законопроекти, като изброи:

  •     За мерките срещу изпирането на пари
  •     За несъстоятелността
  •     Търговския закон
  •     Кодекса за застраховането

Василев очаква 2023 г. страната да завърши с дефицит от 2.5%, а и да ѝ останат непохарчени 1 млрд. лв., които да използва през следващата година за дофинансиране на проекти в общините.

И още за Шенген

По-рано днес и Денков, и Габриел, а след това и Австрия потвърдиха, че преговорите за пълноправното присъединяване към Шенген продължават и ангажимент за отпадане на сухопътния контрол не е поеман. Министър-председателят отбеляза, че самата Австрия, която е част от шенгенското пространство от 1997 г., е приета на етапи, а първоначално е спирана от Германия. "Това са нормални процедури, в които се отваря първия етап и след това втория. Не е специална процедура за България. Австрия е минала през такава", каза Денков.

"От седмици насам вървят преговори. В тях нееднократно Австрия е давала знак, че е съгласна на отваряне на Шенген за въздушни и морски граници", добави премиерът. От изказванията стана известно, че официалното "да" на Австрия за първата стъпка за влизането в Шенген на България и Румъния ще бъде гласуването ѝ на заседание на Европейския съвет.

"В момента преговорния процес продължава. Имаме достатъчно процедурно и техническо време решението да бъде взето до края на годината", заяви Габриел.

"Най-ценното са сухопътните граници, които ни остават и ние няма да се откажем от тях. Но използването на шенгенската информационна система означава друго доверие към България", смята Бойко Борисов. Присъстващите на пресконференцията посочиха, че и България има интерес да подсили външните си граници, за да задоволи опасенията на Австрия, че граничните държави не регистрират влезлите в тях мигранти.

Дневник