На 1 януари Православната църква почита свети Василий Велики. Празникът е известен като Васильовден.

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло, пише БТА.

Още от втората половина на IV век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия.

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима - по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които е и знаменитият Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

Народната традиция свързва празника и с обичая сурвакане - събират се млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите, добавя БНР.

Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове.

И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушово дърво.

Днес имен ден празнуват хората с имена: Васил, Васко, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Василий, Властин, Властина, Влайко, Въла, Царена и други.

Дир.бг