Един от най-високопоставените политици в Европа разказа как бившият президент на САЩ Доналд Тръмп частно е предупредил, че Америка няма да се притече на помощ на ЕС, ако той бъде нападнат, пише "Политико".

"Трябва да разберете, че ако Европа бъде нападната, ние никога няма да дойдем да ви помогнем и да ви подкрепим", е казал Тръмп на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през 2020 г., твърди френският еврокомисар Тиери Бретон, който също е присъствал на срещата на Световния икономически форум в Давос.

"Между другото, НАТО е мъртво и ние ще го напуснем, ще излезем от него", е казал още Тръмп според Бретон. "И добави: "и между другото, вие ми дължите 400 млрд. долара, вие, германците, защото не платихте това, което трябваше да платите за отбрана", каза Бретон за напрегнатата среща, на която е присъствал и тогавашният шеф на търговията на ЕС Фил Хоган.

Бретон разказа този анекдот на събитие в Европейския парламент в Брюксел във вторник, само няколко дни преди Републиканската партия да проведе на 15 януари своето събрание в Айова, което е началното състезание в борбата на Тръмп за спечелване на републиканската номинация и завръщане в Белия дом, пише "Политико".

Членовете на партията ще дадат гласовете си за кандидати, сред които са Тръмп, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис и бившият губернатор на Южна Каролина Ники Хейли, които в проучванията на общественото мнение изостават значително от бившия президент.

В Брюксел цари страх от възможността Тръмп да се завърне на президентския пост в САЩ.

В качеството си на комисар, отговарящ за индустриалната политика и програмата за отбрана на ЕС, Бретон настоява ЕС да увеличи собствените си способности за отбрана на фона на войната на Русия в Украйна, а във вторник представи фонд на стойност 100 млрд. евро за увеличаване на производството на оръжие в блока, пише изданието.

"Това беше голям сигнал за събуждане и той може да се върне", каза Бретон за Тръмп. "Така че сега повече от всякога знаем, че сме сами, разбира се. Ние сме членове на НАТО, почти всички, разбира се, имаме съюзници, но нямаме други възможности, освен да увеличим драстично това перо, за да сме готови [за] каквото и да се случи."

Европейците не могат да определят изхода от изборите в САЩ, но могат да започнат да се подготвят за най-лошото, пише още "Политико" в друга публикация.

Понастоящем мнозинството европейци смятат, че втори мандат с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом ще отслаби съюза на Европа със САЩ в областта на сигурността - и са прави, пише изданието.

Но макар европейците да не са в състояние да определят изхода от предстоящите избори в САЩ, те могат да започнат да изграждат защитни стени и да предприемат други мерки - мерки относно военната готовност, процесите на вземане на решения в Европейския съюз, институционализирането на връзките между трансатлантическите заинтересовани страни и предпазването от потенциално отдалечаване от САЩ - за да запазят отношенията си.

Европа има правомощия в трансатлантическите отношения и през следващата година тя трябва да се държи на ниво. Защитата на отношенията между САЩ и ЕС от Тръмп трябва да бъде основен приоритет за 2024 г., пише "Политико".

Въпрос номер едно, разбира се, е Украйна, която в момента отчаяно се нуждае от подкрепа. Това отчасти се дължи на неуспеха на ЕС - благодарение на обструкционизма на Унгария - да постигне съгласие по петгодишен пакет за финансова помощ в размер на 50 млрд. евро в средата на декември. А след това ситуацията се усложни и от невъзможността на Конгреса на САЩ да одобри американска подкрепа за Киев в размер на 61 млрд. долара.

Освен това не е ясно кога Конгресът може да предприеме действия през 2024 г. А като кандидат за президент Тръмп се изказа недвусмислено за плановете си за подпомагане на Украйна, като обеща както да прекрати посочената помощ, така и да им "даде повече, отколкото някога са получавали".

Изправен пред непредсказуемия Вашингтон и собствените си недостатъци, Брюксел сега търси начин да финансира помощта за Украйна извън бюджета на ЕС - чрез национални вноски или дългови гаранции от страните членки. Но този фрагментарен подход е обречен да закъснее с месеци и да се окаже недостатъчен.

Ето защо, ако блокът иска да успее да помогне на Украйна и да се предпази от ненадеждността на САЩ в бъдеще, той трябва да приеме новото предложение на Вашингтон за изземване на руски активи.

Безизходицата по отношение на финансирането на Украйна, дължаща се на ветото на Унгария, също така подчертава тревожен структурен недостатък в процеса на вземане на решения в ЕС - и то такъв, който е предопределен да попречи на защитата на Европа от Тръмп.

Без гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на важни решения способността на Брюксел да установи своята "стратегическа автономия" ще бъде заложник на съюзниците на Тръмп в Будапеща и на други места. Така перспективата за завръщане на Тръмп придава на по-лесното вземане на решения допълнителна спешност. С други думи, повече решения в ЕС трябва да се вземат с гласуване с квалифицирано мнозинство и трябва да има повече възможности за "коалиции на желаещите" да работят заедно по важни въпроси.

Междувременно за така възхваляваният ангажимент на Европа за увеличаване на разходите за отбрана - предизвикан от заплахите на Тръмп, докато беше на власт - има какво да се желае. Повечето държави от НАТО все още харчат по-малко от 2% от БВП за отбрана. А 20 от 28-те европейски членки на НАТО понастоящем харчат повече за персонал, отколкото за основно оборудване, поддръжка, научноизследователска дейност, операции и инфраструктура.

Сегашните трудности при задоволяването на украинските нужди от оборудване болезнено показват, че европейските армии не разполагат с достатъчно запаси от боеприпаси, танкове и самолети, за да сдържат сами Русия - и трябва да се подготвят.

Евентуалното връщане на Америка към Азия е неизбежно, а президентството на Тръмп би означавало, че Пентагонът вече няма да продължава да подкрепя Европа. Така че, въпреки че разходите на НАТО извън САЩ вече са се увеличили с 8,3% през 2023 г., европейските държави трябва да се ангажират да продължат да се увеличават със същия темп на срещата на върха на НАТО през юли във Вашингтон и, което е по-важно, да се преориентират към по-голяма самодостатъчност, когато става въпрос за военно оборудване.

Занапред трансатлантическите отношения също трябва да бъдат по-добре институционализирани и в тази връзка ЕС трябва да настоява администрацията на президента на САЩ Джо Байдън да се съгласи с трансатлантическото партньорство през 21-ви век и да се ангажира с постигането на тази цел до 2030 г., както препоръчва Мрежата за трансатлантическа политика.

Такова партньорство, разбира се, ще изисква широка политическа подкрепа. И тъй като както Европейският парламент, така и Конгресът на САЩ са заети с предстоящите избори, Брюксел и Вашингтон трябва да започнат с възстановяването на Трансатлантическия бизнес диалог и други свързани с него диалози със заинтересованите страни. Предприемането на такива стъпки ще направи политически по-трудно за една бъдеща американска администрация да разруши трансатлантическите връзки.

И накрая, запазването на трансатлантическите отношения за 2025 г. и след това не е свързано само с предпазването от Тръмп. Промяната в дясно в европейската политика също представлява заплаха за алианса, пише "Политико".

В миналото Марин льо Пен - вероятният кандидат на десницата за президентския пост във Франция през 2027 г. - заплаши да извади Франция от военното командване на НАТО и се противопостави на снабдяването на Украйна с оръжие. Крайно десният нидерландски политик Герт Вилдерс, който може да запази баланса в новото коалиционно правителство, заяви, че Нидерландия трябва да намали военната си подкрепа за Украйна. А антинатовски настроените кандидати от германската партия "Алтернатива за Германия" заемат видно място сред кандидатите за европейските избори през 2024 г.

Без значение какво ще се случи на предстоящите избори в САЩ, ако подкрепата на ЕС за НАТО, Украйна и други общи трансатлантически предизвикателства отслабне, лепилото, което държи САЩ и Европа заедно, ще започне да се разпада.

Няма какво да се лъжем - втора администрация на Тръмп би означавала големи проблеми за трансатлантическите отношения. И макар че европейците наистина са безсилни да повлияят на резултата от изборите в САЩ през 2024 г., те разполагат с една година, за да се подготвят за най-лошото.

Ако не предприемат действия, ще трябва да обвиняват само себе си, пише в заключение изданието.

Дир.бг