Днес, 18 януари празнуваме Атанасовден. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.

Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът-покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният св. Атанас си "съблича кожуха", за да дойде лятото, а летният св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Неслучайно е измислена поговорката: "Атанас гялди и яз гилди".

Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.

И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний.

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.

На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство - за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон.

Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазийския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.

Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.

В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.

Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа.

Именици днес са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.

Дарик