Софийска градска прокуратура издаде наново европейски заповеди за арест на шестима руски граждани, обвинени за тероризъм у нас.

Предмет на разследването по досъдебното производство са четири взрива, извършени в периода от 2011 г. до 2020 г., в складове за боеприпаси, намиращи се на територията на България. В хода на работата по случая са извършени множество действия по разследването, изпълнени са Европейски заповеди за разследване, проведени са оперативно-издирвателни мероприятия от ДАНС.

От посочените действия се установява, че България е посещавана от шест руски граждани, които са използвали фалшиви самоличности. Руските граждани са били ангажирани с взривяването на продукция на търговско дружество, произвеждащо оръжия.

Във връзка с изложеното шестимата руски граждани са привлечени в качеството на обвиняеми през 2021 г. за престъпление по чл. 108а, ал. 1 от НК - тероризъм. Спрямо обвиняемите е постановена мярка за процесуална принуда - задържане до 72 часа, и са издадени Европейски заповеди за арест.

Съгласно промени в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), в сила от 05.12.2023 г., обаче, издадените до този момент от прокурор Европейски заповеди за арест, които не са издадени на основание съдебен акт и по които не е налице произнасяне от изпълняващия орган на държава членка, се оттеглят от издаващия орган в 14-дневен срок от влизането в сила на посочения закон.

Затова наблюдаващите прокурори са оттеглили издадените Европейски заповеди за арест, които не са издадени на основание съдебен акт. Незабавно след това е внесено искане в Софийски градски съд на основание новата разпоредба на закона за даване на за разрешение за издаване на Европейска заповед за арест спрямо обвиняемите.

Софийският градски съд разрешава издаването на Европейски заповеди за арест спрямо шестимата обвиняеми.

Определението на СГС е обжалвано пред Софийски апелативен съд, който потвърждава решението на първата инстанция.

В съдебно заседание Софийският апелативен съд е констатирал:

    "Съдът се съгласява със становището на първата съдебна инстанция, че въпреки изключително мащабния обем от доказателствени материали, доказателствата за авторството на деянието за всеки един от издирваните лица са ограничени и се основават на косвени доказателствени източници, които несъмнено към настоящия момент формират една логическа верига, свързана с установеното тяхно /на търсените лица/ поведение - пристигане, напускане на страната, настаняване, осъществяване на контакти с предприятията, в които в съвсем кратък срок от време след тяхното напускане са били осъществени взривове с тежки последици".

От прокуратурата не посочват подробности за извършените взривове в оръжейни складове в посочения период от 2011 до 2020 г.

Минала есен обаче Емилиян Гебрев, чиято компания "Емко" произвежда голяма част от българската продукция на куршуми и танкови снаряди по съветски стандарт, доставяни на Киев, заяви пред "Файненшъл таймс", че руски саботьори активно са се насочвали към неговите фабрики и складове - включително след пълномащабната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна миналата година.

Преди това филм на "Свободна Европа" разкри руска следа при 9 взрива във военни складове у нас, които остават неразкрити. Взривените сгради са съдържали оръжие и боеприпаси, които са били предназначени за нападнати от Русия страни като Грузия и Украйна или са могли да помогнат на тези страни, за да се отбраняват. Най-ранният известен взрив, показан във филма, е от 12 ноември 2011 г. в склад до с. Ловнидол. Собственикът на склада е компанията "Емко" на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. По време на разследването са събрани доказателства, които сочат към саботаж. В постановлението на прокуратурата е описано, че на 150 м от взривената сграда е открито руско взривно устройство.

6 месеца след този инцидент няколко оръжейни склада са унищожени след огромна експлозия край Стралджа. Тогава трима души загиват след взрив на боеприпаси. Взривът съвпада с повреда в системата за наблюдение на базата. В склада са се съхранявани боеприпаси, предназначени за износ към Грузия. Стоката е била на стойност 28 млн. долара.

През 2014 г. следват още 4 експлозии в оръжейни складове и заводи - в Горни лом, Казанлък, Мъглиж и Костенец. През 2015 г. пожар и експлозии се случват и в складове на държавна оръжейна компания, които се намират край сопотското село Иганово. Само 3 седмици по-късно следват нови взирове в същия склад. Унищожените снаряди е трябвало да бъдат изпратени на Украйна. Прокуратурата споменава за руска следа по случая чак 6 г. след случая, а доказателствата по делото се оказват загубени в мистериозен пожар.

Последният взрив е от 31 юли 2022 г. в Карнобат в база на оръжейна компания на Емилиян Гебрев, който през април 2015 г. беше отровен с неизвестно вещество заедно с други двама български граждани. Разследването не бележи напредък в продължение на три години и получава тласък след информация от Великобритания за руска намеса в опита за убийство.

Дир.бг