Арменският премиер Никол Пашинян заяви в интервю, публикувано снощи, че неговата страна не е съюзник на Русия във войната ѝ срещу Украйна и подчерта, че арменските проекти за военно сътрудничество не са насочени срещу нито една страна, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

През последните месеци Пашинян заяви, че Армения не може да разчита повече на Русия за осигуряване на отбранителните си нужди, тъй като страната му не е получила необходимата помощ от Москва.

    "Армения вече не може да разчита на Русия да бъде неин основен партньор във военната и в отбранителната сфера, защото Москва многократно я е разочаровала и Ереван трябва да мисли за изграждане на по-близки връзки със САЩ и Франция", заяви Пашинян пред арменското обществено радио в началото на месеца.

В коментар за британския вестник "Дейли телеграф" Пашинян посочи, че е казал от самото начало на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., че Армения не може да застане редом с Москва като съюзник.

"Казах, че в ситуацията в Украйна ние не сме съюзник на Русия. И това е реалността", заяви Пашинян пред вестника.

"Но искам също така да ви кажа, че със САЩ или с Франция, или с други партньори, нашето сътрудничество в областта на сигурността не е насочено срещу другия ни партньор в сектора на сигурността", добави арменският премиер.

По думите му Армения подхожда към взаимоотношенията в своите съюзи в областта на сигурността, "като максимално прозрачно говори с нашите партньори за общите им интереси".

    Преди 95%-97% от отбранителните ни връзки бяха с Руската федерация. Сега това не може да е така, както поради обективни, така и поради субективни причини", каза още пред общественото радио арменският премиер. И отбеляза, че страната му трябва да помисли какви връзки в сферата на сигурността трябва да изгради със САЩ, Франция, Индия и Грузия.

Пред британското издание Пашинян каза и че Армения няма намерение да обмисля членство в НАТО и че това "не е въпрос, който ние сме обсъждали или обсъждаме". Той обаче повтори, че Армения обмисля дали да остане в ръководената от Русия Организация на договора за колективна сигурност.

Ще има ли мир

Пашинян също така изрази надежда, че съседът и дългогодишен съперник на Армения - Азербайджан, ще остане ангажиран със сключването на траен мирен договор, въпреки изявленията на азербайджанския президент относно демаркацията на границите.

През последните 30 години Армения и Азербайджан водиха две големи войни заради Карабах, припомня Ройтерс. Регионът отдавна е признат за част от Азербайджан и през септември миналата година азербайджанските войски си осигуриха пълен контрол над него.

Във връзка с перспективите за постигане на дългосрочно мирно споразумение с Азербайджан, Пашинян заяви, че "основната архитектура" на споразумението е била постигната миналата година "и в края на миналата година ни се струваше, че най-накрая сме много близо до окончателния текст на споразумението".

Азербайджанският президент Илхам Алиев, обаче, който бе преизбран миналата седмица, в свое интервю през януари заяви, че войските му няма да се изтеглят от граничните райони, посочва Ройтерс. Той също така отхвърли използването на карти от съветската епоха в преговорите, тъй като според него през миналия век на Армения са били направени териториални отстъпки.

Азербайджан от друга страна обвинява Франция, че е посяла семената на нова война с доставките си на оръжия за Армения, с която САЩ също опитват да се сближат, коментира наскоро Ройтерс.

Изострянето между Москва и Ереван

Армения, която граничи с Грузия, Азербайджан, Иран и Турция, отдавна разчита на своя съюзник Русия, но Пашинян разгневи Кремъл като постави под въпрос основите на съюза, отбеляза Ройтерс. От разпадането на СССР през 1991 година Русия се конкурира със САЩ за влияние в бившите съветски републики, които са били част и от руската империя.

Според Пашинян, Русия е разочаровала Армения, когато Азербайджан извърши светкавичната си военна операция, с която отвоюва отцепническия анклав Нагорни Карабах и предизвика бягството на етническите арменци, живеещи в него.

Русия обаче смята, че неуспехът на Пашинян да се справи със сложната политическа обстановка и съперничества в Южен Кавказ са причината за поражението на етническите арменски бойци в Карабах.

От 1 февруари 2024 г. Армения официално признава юрисдикцията на Международния наказателен съд. "Римският статут официално влиза в сила за Армения от 1 февруари", заяви тогава пред Франс прес арменският представител по юридическите въпроси Егише Киракосян. Това означава, че Армения е длъжна да арестува руския президент Владимир Путин, срещу когото МНС издаде заповед за арест за извършените престъпления в Украйна.

Дир.бг