България има една от най-стабилните фискални позиции като резултат от разумната и консервативна бюджетна политика през годините, но за да се осигури благоденствие и добро качество на живот за обществото, трябва да се преборят сериозни предизвикателства. Това стана ясно от доклад на Световната банка, който изследва приходите, ефективността и резултатността на държавните разходи в някои сектори.

Сред изводите обаче има и препоръки - за подобряване на събираемостта на ДДС, за постигане на по-голяма ефективност в обществените поръчки.

Документът бе представен на пресконференция, в която участие взеха зам.-министърът на финансите Георги Клисурски, постоянният представител на Световната банка в България Лесе Мелгард, Джасмин Чакери, мениджър "Макроикономика, търговия и инвестиции" в регион Европа и Централна Азия на Световната банка, Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България, която е един от основните автори на доклада.

"Икономиката ни продължава да расте доста по-бързо от средното за Европа и това трябва да остане като тренд, за да можем по-бързо да достигнем стандарта на живот в ЕС", каза Георги Клисурков при откриването на събитието. Той обяви, че 2023 г. е била рекордна за последните години по размер на вложени в икономиката публични инвестиции, които са близо 98% от планираните 8.1 млрд. лв. и изрази надежда, че през 2024 г. ще бъдат вложени всички планирани средства.

"Постепенно икономиката на България ще се забавя значително в следващите десетилетия, освен ако не се предприемат много сериозни реформи в краткосрочен план. Това забавяне ще е следствие на изключително негативната демографска тенденция, а именно, загубата на трудоспособното население. Тези негативни географски тенденции ще доведат до много сериозен натиск върху публичните финанси и върху бюджета на страната. По отношение на събираемостта на приходите България може да постигне много", коментира Десислава Николова.

Николова описа някои от предизвикателствата пред фискалната политика на страната ни като продължаващото действие на някои антиковид мерки, които оказват натиск върху публичните разходи на България. Пример за това са преференциалните ставки на ДДС в туризма, за заведенията и фитнесите. "Едва през 2023 г. пък отпаднаха тези за парното и природния газ", отбеляза Десислава Николова.

Именно този косвен данък е основен за приходите в хазната, на която много тежат социалните и здравните разходи, неефективните разходи за образование и за обществени поръчки.

Необходима е по-голяма ефективност в обществените поръчки, разходите за образование.

"Паралелно с това България се отличава с липса на гъвкавост на фискалните разходи и само Северна Македония се нарежда след нея по този показател в региона. Като негъвкави са над 60% от всички разходи, което ограничава способността на правителството да реагира на шокове и ги принуждава да съкращават дискреционни* разходи като инвестициите", посочи старши икономистът Десислава Николова.

Ако не се вземат мерки сега, в дългосрочен план потенциалът за икономически растеж ще бъде силно ограничен. "До към 2050 година, ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1,25%", прогнозира Десислава Николова.

*Като дискреционни се разглеждат всички мерки и действия на фискалните власти, които имат въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели.

Дир.бг