Програмната дирекция на БНР се закрива, като това е наказателна акция заради неизлъченото интервю на Петър Волгин с руската посланичка Елеонора Митрофанова от декември м. г.

Това се казва в сигнал до СЕМ, подаден от Даниела Късовка, която се е подписала като "Програмен директор на БНР до 07.03.2024 г."

"На 07.03.2024 г. изненадващо беше прието решение на УС на БНР за закриване на Програмна дирекция на БНР. Към този момент служителителите на БНР - нито тези от закритата Програмна дирекция, нито останалите - по никакъв начин не са информирани от генералния директор за причините, поради които е закрита една от ключовите дирекции на БНР, свързана с основната дейност на обществената медия - създаването на програми и съдържание", обяснява тя.

И добавя, че това е наказателна акция заради решението на Програмната дирекция да спре интервюто на Митрофанова.

И още:

Със закриването на Програмна дирекция и на поста на програмния директор се цели и отслабване на ролята на Програмния съвет като гарант за редакционната независимост на БНР. Именно Програмният съвет се произнася по казуси, свързани със спазване на редакционните стандарти, както в случая с интервюто с г-жа Митрофанова, така и в други случаи, които през последните 2 години са документирани по съответния ред. Един от тях, придобил публична известност, е позицията на Програмния съвет по случая с непроверена информация за кораба "Царевна" в началото на април 2022 г., с ясна констатация, че са нарушени професионалните стандарти.

Как без Програмна дирекция и с дейност на Програмния съвет поставена под много въпросителни ще се гарантира редакционната независимост на програмите и ненамеса на административните ръководители в програмното съдържание, което е описано като условие в лицензията на БНР? 

Решението на УС на БНР за закриване на Програмна дирекция поставя множество въпроси, сред които: 

 - действало ли е ръководството на БНР под външен натиск и ако това е така, чий е този натиск; 

- позволило ли е външна намеса под формата на наказателна акция, заради решението на Програмния съвет, в резултат на което не беше излъчено записаното интервю с посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова; 

- предприема ли репресивни действия срещу програмния директор и цялата Програмна дирекция с цел да бъде маргинализирана и унищожена саморегулацията на медията и така да бъде прикрит отказа от упражняване на редакционен контрол в БНР и неспособността на ръководството да се справи с този проблем; 

- представлява ли това действие SLAPP и ако това е така, какви действия би предприел  СЕМ като регулаторен орган спрямо адресатите;

-и не на последно място, ако закриването е резултат от натиск в полза на чужда държава, обявила нашата за неприятелска, то има ли риск за националната ни сигурност, при положение, че се касае за решение на управителен орган на обществената медия, която е част от системата за национална сигурност? 

"Демокрацията в БНР не е в опасност", отговори ръководството

"Демокрацията в обществената медия не е в опасност."

Това се казва в позиция на Управителния съвет на БНР по случая.

"В правомощията на УС на БНР е да взима решения за кадрови и структурни промени, както и решения за оптимизиране на работата на отделните звена. Възлагането на координацията на дейността на ефирните програми само на една административна структура, каквато беше Програмна дирекция, ограничава възможностите за ефективна комуникация между програмите на БНР", пише още в нея.

Структурната промяна, гласувана от УС, не застрашава редакционната независимост и демократичното начало в обществената медия. Промените в структурата, които бяха направени, ще гарантират в още по-голяма степен творческата независимост и по-доброто взаимодействие между програмите.

Програмният съвет на БНР продължава да функционира, като в неговия състав, освен директорите, ще участват и главните редактори на отделните програми. Така ще се оптимизира директната комуникация по творчески и административни въпроси и ще се подобри съвещателната демокрация.

След закриването на Програмна дирекция, всички нейни служители продължават да бъдат част от екипа на БНР, в съответствие с техния професионален опит и квалификация.

Управителният съвет на БНР уточнява още:

Интервюто с руския посланик не беше спряно от бившия Програмен директор. Това не е в неговите правомощия. Нито в правомощията на Програмния съвет. Така се гарантира редакционната независимост на всяка отделна програма. Като консултативен орган, Програмният съвет може единствено да дава препоръки. В конкретния случай, решението – интервюто да не бъде излъчено, беше взето от директора на програма "Хоризонт". 

Спряното интервю

На 16 декември м. г. БНР обяви, че няма да излъчи на запис взето предварително интервю на Петър Волгин в посланичката на Русия. В началото на предаването "Политическо НЕкоректно" спорният водещ обясни тогава, че решението е на Програмния съвет на Българското национално радио, а причината била намесата на депутата от ДПС Делян Пеевски. Няколко дни по-късно СЕМ привика генералния директор на радиото Милен Митев и членовете на Управителния съвет на медията. Тогава Митев определи като "правилно" решението на Програмния съвет на БНР, който препоръча да не бъде излъчено интервюто:

"В този случай ръководството на програма "Хоризонт" правилно е преценило, че недопустим събеседник няма и те не могат предварително да кажат - не, това интервю няма как да се проведе добре. Има как да се проведе в съответствие със стандартите и ако това решение беше взето предварително и беше отказано изобщо да се запише това интервю, то тогава смятам, че щяхме да водим същия разговор за цензура, но два дни по-рано и тогава г-н Волгин може би щеше да има много повече основания за своята позиция. Затова мисля, че програмата правилно е преценила, че не може да спре самото интервю".
 
Генералният директор беше категоричен, че решението на Програмния съвет е взето не на базата на личността на интервюирания или на водещия, а на базата на готовия материал и установени нарушения на Етичния кодекс и редакционните стандарти на БНР. Митев заяви още, че върху него не е оказван натиск, както и че никой от членовете на Програмния съвет не му е сигнализирал за нещо подобно.

В момента СЕМ се председателства от Соня Момчилова от президентската квота, която е известна със своята защита на "другата" гледна точка. През юли 2023 г. Съветът в официална позиция трябваше да се разграничава от изявления на председателката, която тогава заяви, че "както има руска пропаганда, не можем да отречем, че пропаганда има и в обратна посока - за заболяването на Путин, за това, че умрял, за Буча и така нататък".

Депутатите днес отхвърлила годишния отчет на СЕМ

С 15 гласа "за", 128 "против" и 56 "въздържали се" депутатите отхвърлиха годишния отчет на СЕМ за 2022 г. Дебатите продължиха близо три часа.

Дебатът по отчета на СЕМ се превърна в дебат за свободата на словото. Депутатите цитираха в обществените и други медии, управляващи и опозиция си размениха взаимни обвинения за дезинформация и цензура, лансираха се идеи за промени в медийния закон и за разширяване на регулацията и извън електронните медии.

Председателят на СЕМ Соня Момчилова се оплака от системно недофинансиране.

"Средната работна заплата в регулатора е под средната работна за столицата и далече надолу", каза Момчилова.

Антоанета Цонева от ПП-ДБ отправи критики за отношението на СЕМ към начина, по който в медиите, включително и БНР, е бил отразен военният конфликт в Украйна. От опозицията видяха опит за цензура.

"Изказването на госпожа Цонева беше нагледен пример за това как разсъждава един цензор", коментира Тошко Йорданов.

"Опитите Съвета за електронни медии да бъде превърнат в една медийна инквизиция са много сериозни. Ние виждаме тука от страна на ПП-ДБ, че те дори не си го и крият, защото за тях всяко различно мнение от тяхното е дезинформация", коментира Костадин Костадинов.

ClubZ