След неуспеха на българския национален отбор по футбол да се класира за Евро 2008, след незадоволителното представяне на волейболните ни национали на Олимпиадата в Пекин и разгромното поражение с 0:82 от хокейния тим на Словакия в зимните предолимпийски квалификации, с което се "прославихме" из цял свят, се появи баскетболният отбор на Пини Гершон, който отново върна мечтите ни за постигане на нещо голямо в колективните спортове... Тъжната равносметка за българския спорт в момента е, че все по-рядко се случва да настръхнем от звуците на българския химн и все по-малко са успехите на родните спортисти и сълзите от радост в очите на феновете след извоюван успех. На 20 септември 2008 година, обаче, повече от 3000 българи, успели да се доберат до местата на препълнената зала "Универсиада" в София, изпитаха тази невероятна смесица от чувства, за която всички ние копнеем: удовлетвореност-от постигнатия успех, надежда и мечти- за достигане на още по-големи върхове, гордост- от това, че сме българи! Воден от легендарния наставник Пини Гершон, българският национален отбор по баскетбол успя да се класира за Европейското първенство през 2009 година в Полша, въпреки че в последния си мач от квалификациите нашите загубиха от тима на Сърбия. "Лъвовете" се класираха на Евро 2009 за сметка на световни сили като Франция, в чийто отбор играе супер звездата на НБА Тони Паркър, и Италия, която е вицеолимпийски шампион от Атина 2004. Нашите попаднаха в убийствената квалификационна група "А", заедно с тимовете на Сърбия, Италия, Унгария и Финландия и със сърцатата си игра, успяха да постигнат целта, към която се стремяха, а именно класиране на Европейско първенство. Както винаги, в началото на квалификационната серия всички гледаха скептично на един такъв евентуален успех, не вярваха не само в силите и способностите на нашите, но ги сравняваха и с тези на съперниците ни, срещу които трябваше да се изправим. Трудно за повечето фенове бе да си представят, че България ще успее да измести някоя от световните в баскетбола сили, каквито са Италия и Сърбия. Да не говорим за това, че тимовете на Финландия и Унгария също не бяха за подценяване (на предишните Евро квалификации българите загубиха с 20 точки от унгарците на техен терен). Момчетата на Пини Гершон обаче започнаха стремглаво тази тежка битка и доказаха на всички, че България може да намери място сред най-добрите на Стария континент. От първия за нас домакински двубой срещу тима на Унгария, в който зала "Универсиада" бе едва ли и наполовина пълна, момчетата успяха по такъв начин да запалят родната публика с качествения баскетбол, който показваха, че в последните си домакински мачове, залата бе препълнена до краен предел, а стотици зрители не успяваха даже да се доберат до свободните места и оставаха навън. Нашите изиграха 8 мача, в които показаха една по-стабилна игра, разкриха до голяма степен потенциала, който притежават, и увереността, която са придобили с идването на така уважавания от всички наставник Пини Гершон. Всеки един от отбора на Пини заслужава похвала заради показаното желание за така жадувания успех. Сбъдна се мечтата на капитана ни Тодор Стойков, който в самото начало сподели, че копнее да изведе тима на България до още едно Европейско първенство. Браво, Тошко! В решителния последен сблъсък с тима на Сърбия, ти още веднъж доказа, че има защо да носиш капитанската лента! Адмирации за борбеността и похвала за крайния успех! Огромно уважение заслужава и гардът Филип Виденов, който въпреки тежката контузия, която получи на мача срещу Финландия, показа мъжество и почти с една ръка преборваше съперниците ни, за да постигнем краен успех и в този двубой. Макар и с гипсирана ръка, Филип не спря да окуражава тима ни и да го подкрепя по пътя към успеха в оставащите два мача. Похвали заслужават и натурализираният американец Ибрахим Джабер, в чиито вени сякаш наистина тече българска кръв, и младите надежди на родния баскетбол, които играха с голямо сърце във всички мачове, и въобще- всеки един, който е част от този нов и силен баскетболен отбор на България. На пръв поглед наистина много малко е необходимо, за да се почувстваме горди и щастливи от така изстрадания успех, но ние знаем, че зад тази радост се крият неспирните усилия на целия треньорски щаб и на всички баскетболни национали. Благодарим, Пини- за доставените приятни емоции, успех, момчета, и дано през септември идната година ни накарате да се чувстваме още по-горди от това, че сме българи! Вие още веднъж доказахте, че макар и малка държава, България има големи спортисти, достойни за уважение!