Първи случай на морбили е регистриран у нас в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Случаят е от София и е потвърден в края на миналата седмица в националната референтна лаборатория за морбили, паротит и рубеола, съобщиха за БНР от лабораторията.
Какво представлява заболяването?
Морбили, познато още като дребна шарка, е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен кожен обрив и често настъпващи усложнения. Причинител на заболяването е морбилният вирус - Morbillivirus morbillorum. Стайна температура и пряка слънчева светлина унищожават вируса бързо. При -20 и -70 ⁰ С и в лиофилизирано състояние той запазва инфекциозната си активност от няколко месеца до няколко години, това става ясно от сайта на Министерство на здравеопазването "Плюс мен".
Как се предава?
Морбилният вирус се отделя във въздуха при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Обикновено заразяването с морбили се осъществява при близък, непосредствен контакт на възприемчивите лица с болния на разстояние 1-2 метра в закрити помещения, транспортни средства, училища. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.
Как се открива?
Диагнозата на морбили се поставя на база клинично протичане на заболяването, на епидемиологични данни за имунизационно състояние (напр. пропусната имунизация) и за контакт с болен от морбили. За потвърждаване на диагнозата се използва доказване на специфични антитела, изолиране на морбилния вирус от клинична проба или доказване на вирусна РНК, посочват от "Плюс мен".
Какви са симптомите?
Инкубационният период е от 11 до 21 дни, средно 12-14 дни. Заболяването започва постепенно с повишаване на температурата, кихане, хрема, сълзотечение, светобоязън, груба, неповлияваща се от обичайното лечение кашлица и температура, достигаща до 38,5 - 39 ⁰С. Децата стават апатични, плачливи, губят апетит. След кратко понижение или нормализиране температурата отново се повишава до 39 - 40 ⁰С и се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива етапно, като първоначално обхваща лицето (около носа и зад ушите), шията и горната част на гръдния кош. След това ангажира тялото и крайниците. Общият вид на кожата наподобява географска карта.
До какви последствия може да доведе?
Най-честите усложнения след преболедуване на морбили са:
► ушна инфекция, която може да доведе до загуба на слуха и глухота;
► диария;
► пневмония – основна причина за смърт от морбили;
► енцефалит – водещ до гърчове и умствена изостаналост;
► подостър склерозиращ паненцефалит – много рядко усложнение, водещо до смърт.
► 30% от преболедувалите морбили развиват усложнения.
След преболедуване е характерна продължителна обща слабост, безсилие, повишена уморяемост, допълват от "Плюс мен".
Какво е постигнато в профилактиката на заболяването?
Морбили е една от най-заразните болести. При липсата на масова ваксинация около 95% от населението ще бъде заразено с морбилния вирус до 15 годишна възраст.
Имунизация срещу морбили следва да се приложи на всички деца и възприемчиви възрастни. Обхващането на всички деца с две дози ваксина срещу морбили трябва да е стандарт на всички национални имунизационни календари. За национална елиминация на морбили е необходимо да се постигне ≥ 95% имунизационен обхват с две дози ваксина в страната.
В България задължителна имунизация и реимунизация срещу морбили се извършва съответно от 13 месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 години от живота на детето с ваксина MMRVaxPro.
Периодично, поради натрупване на неимунизирано население, в страната се регистрират епидемични взривове или епидемии с различен брой заболели.
През 2009-2011 г. в страната е регистрирана епидемия от морбили, засегнала над 24 000 лица, с 24 починали (20 от които деца).
Дарик
Коментари
Добави коментар