Днес е последният ден от пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Два дни 400 парламентаристи от 32 държави членки на НАТО и от 25 страни партньори и парламентарни организации обсъждаха позиции, които ще бъдат представени за одобрение и на срещата на върха във Вашингтон пред юли, като Украйна е сред основните акценти във всички заседания на комисиите. У нас късно снощи пристигна и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

При откриването на пленарното заседание на пролетната сесия, на която София е домакин, президентът на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба заяви днес, че Украйна ще бъде по-слаба, ако продължаваме да подкрепяме страната с половинчати мерки. Според него въздушната отбрана на Украйна трябва да бъде основен приоритет - "трябва да сме сигурни, че въздушното пространство на Украйна е защитено".

"Украйна ще бъде по-слаба, ако продължаваме да подкрепяме страната с половинчати мерки. Мястото на Украйна е в НАТО, на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон трябва да кажем ясно, че членството на Украйна е тръгнала по необратим път", каза Михал Шчерба и добави, че е време е да се създаде център за демократична устойчивост в централата на НАТО.

"Въздушната отбрана на Украйна трябва да бъде основен приоритет, трябва да сме сигурни, че въздушното пространство на Украйна е защитено", каза още Шчерба, цитиран от БТА. "След повече от 800 дни от пълномащабното нападение на Русия в Украйна е лесно да се изгуби усещането за спешност, да се забрави какво е заложено на карта. Нашите приятели от Украйна обаче са с нас, за да ни го напомнят. Да ни напомнят, че всеки ден, всяка нощ, мъже, жени и деца в Украйна загиват, защото Русия води война", коментира той.

По думите му украинците ни напомням, че "ние сме следващите в списъка на Путин", ако Русия спечели войната. Според него трябва да бъде изградено ново ускорение на военната подкрепа за Украйна. Украйна може да се защити, само ако може да нападне линиите на доставка на Русия и основните операции, които тя провежда. Време е да разберем тази истина и да дадем възможност на Украйна да изпълни това, което е необходимо, заяви Шчерба.

Вижте как Русия поглежда и към нашите страни, как напада нашите демокрации, не с танкове, и въпреки това всеки ден ние сме изложени пред широки кампании за дезинформация, политическа корупция, десетки хиляди кибератаки, целенасочени убийства, действия на саботаж, терористични действия, палежи, експлозии и всичко това се случва на територията на НАТО, коментира Михал Шчерба. Нека ускорим реакцията на тези неприемливи провокации на Путин, които са насочени към границите на НАТО, призова той.

Русия не е сама, Путин си създаде клуб от автокрации, където неговите приятели диктатори в Минск, Пекин, Пхенян и Техеран организират ежедневно кампании с цел разединение на нашите народи и унищожаване на демокрациите, заяви Шчерба. Половината свят провежда избори, автократските режими виждат тези избори като цели за нападение, които да ни направят по-слаби, посочи той. По думите му безопасността и сигурността днес не са свързани само с войните, но и с отстояване на нашите демокрации и институции.

Трябва да постигнем поне 2 % от Брутния вътрешен продукт за военни цели, заяви президентът на Парламентарната асамблея на НАТО. Трябва да покажем на Срещата на високо равнище във Вашингтон, че НАТО е подготвен за следващото поколение, заяви Михал Шчерба.

Преди това той благодари на Даниел Митов (ръководител на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО), на българската парламентарна асамблея и на българския парламент за организирането на третата среща на Парламентарната асамблея на НАТО в България.

Той посочи, че тази асамблея се провежда в момент, когато НАТО празнува 75-ата си годишнина и България отбелязва 20 години в алианса, а неговата собствена страна, Полша, отбелязва 25 години.

Служебният премиер Димитър Главчев заяви, от своя страна, че "България остава твърдо ангажирана да подкрепя Украйна, толкова дълго, колкото е необходимо".

"НАТО остава гарант за сигурност и просперитета на България. Алиансът беше цивилизационен избор, бе мотивация за поколения българи, имаше основна роля за утвърждаването на демократичните ценности, допринесе за развитието на мира и просперитета в държавата. Драстичното влошаване на нивата на сигурност доказа, че най-базовите ни права и свободи могат да бъдат поставени под сериозна заплаха", подчерта още българският премиер.  

Ръководителят на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на НАТО Даниел Митов, по време на съвместния брифинг с Шчебра, пък заяви: "Надяваме се, че след пленарното заседание от София ще излязат силни послания, първо в посока на по-дълбока интеграция на нашите отбранителни способности в рамките на НАТО, засиленото присъствие на НАТО в Източния фланг, засиленото присъствие на НАТО в Черно море, на което се надяваме".

"Като второ важно послание Митов определи продължаването на интеграционните процеси в рамките на военно-промишлените комплекси на държавите членки на НАТО, и увеличената и задълбочаваща се подкрепа за Украйна. "Много е важно да се отбележи, че, надявам се, в пленарното заседание ще бъде подчертано, че НАТО, освен да засили военната, финансовата, логистичната и хуманитарната помощ за Украйна, ще подкрепя Украйна до нейната победа в агресивната война, която беше започната от Руската Федерация", посочи Митов.

Той изрази надежда да бъдат изпратени силни послания за увеличаване на санкциите срещу Руската федерация, но и за по-доброто прилагане на тези санкции.

"Също се надяваме, че разговорите ще доведат до по-засилено и ясно възприятие, че държавите членки на НАТО и колективният Запад се намираме в състояние на война по отношение на дезинформацията. Русия води дезинформационна война срещу държавите членки на НАТО и срещу НАТО като алианс. Това трябва да се осъзнае и приеме сериозно, а в крайна сметка да доведе до по-засилени колективни действия", каза още Даниел Митов.

В отговор на въпрос, свързан с евентуално военно присъствие на Алианса в Украйна, Даниел Митов отговори: "В съветско време, тези, които разпространяваха болшевишка пропаганда, ги наричаха "полезни идиоти". Такива в момента се намират и в България, които разпространяват кремълска пропаганда. Всеки, който каже, че НАТО подготвя военно присъствие в Украйна, е част точно от тази пропагандна машина".

"Ако на Украйна се позволи, и аз съм убеден, че ще се вдигнат всички рестрикции, за това Украйна да може да нанася удари по военни обекти на руска територия, това е право на всяка една държава, която е нападната. Руската федерация започна пълномащабна и агресивна война срещу Украйна и Украйна има право да се защитава, включително и като нанася удари по военни обекти на руска територия, които да позволяват да защитава гражданите си най-вече от руските атаки по въздух", коментира още Митов.

Участие в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО взе и заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова, която също заяви, че България остава силно ангажирана да продължи подкрепата си за Украйна.

"Украйна защитава не само себе си. Украйна защитава Европа и нашите ценности, нашите принципи, посочи Кирова. На преден план тя изтъкна също необходимостта от засилен фокус върху регионите на Черно море и Западните Балкани. Предизвикателствата в областта на сигурността от такъв мащаб не могат да бъдат преодолявани без нови форми на сътрудничество, смята още заместник-председателят на българския парламент.

В своята реч Росица Кирова отбеляза, че форумът се провежда във време, в което се отбелязват няколко годишнини - 75 години от създаването на НАТО и 20 години от участието на България в отбранителния съюз. Според нея времето, в което живеем днес, не позволява да бъдат отпразнувани годишните както подобава, тъй като се намираме в условия на влошена среда за сигурност.

"България е домакин на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в момент, когато от сигурността на Източния фланг на Алианса, както и на Черноморския регион, зависи сигурността на целия свят", отбеляза Кирова. По думите ѝ рисковете пред сигурността нарастват с всеки изминал ден.

"Войната срещу Украйна ни показа колко крехка е свободата, когато не си част от отбранителен съюз. Тази война въведе света в нова среда за сигурност, изпълнена с рискове. Свободата, мирът и стабилността вече не могат да се приемат за даденост. Те трябва да бъдат защитавани всеки ден, по всяко време. За да се справим с предизвикателствата и заплахите на радикално променящия се свят, всички трябва да демонстрираме съюзническо единство, нова способност за адаптация и още по-силна решимост. Пред лицето на войната и агресията ние трябва повече от всякога да инвестираме в подкрепя на нашите възпиращи и отбранителни способности", каза в речта си Росица Кирова.

По думите ѝ подкрепата за Украйна и украинския народ трябва да продължи. Кирова увери, че това е сред приоритетите на България, като припомни, че българският парламент до този момент е приел седем решения, с които България е предоставила на Украйна широк спектър от помощ. "Ние знаем, а и аз лично видях това при посещението си в Одеса през месец март, че там времето се измерва в човешки животи и човешки съдби", каза заместник-председателят на Народното събрание.

Росица Кирова припомни също, че страната ни е помогнала на повече от 178 хил. украински граждани, бягащи от войната, а стотици доброволци са се включили в различни акции в подкрепа на бежанците и нуждаещите се хора в самата Украйна.

"България последователно полага усилия и изпълнява своите ангажименти за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на Източния фланг. Прогресивно увеличаваме разходите за отбраната, като тази година ще постигнем и надвишим заложената минимална цел от 2 % от брутния вътрешен продукт. Като съюзник на Източния фланг на НАТО, България и регионът имат нужда и от подкрепата на страните членки на НАТО с инвестиции - особено в сферата на транспортната, комуникационната и енергийната инфраструктура. Тези инвестиции ще направят нашия регион по-стабилен и по-сигурен. Също искам да подчертая, че пълноценното членство на България и Румъния в Шенгенската зона е абсолютно необходимо, както за двете държави, така и за Европейския съюз и НАТО", подчерта Росица Кирова.

Като проблем за сигурността тя отбеляза и "нарастващото напрежение в Западните Балкани", както и провеждащите се "злонамерени хибридни и кибердейности, дезинформационни кампании и конфронтационна реторика".

Днес е последният ден на форума, който започна в събота. Парламентарната асамблея на НАТО трябва да приеме своите препоръки за предстоящата през юли среща на върха на Алианса във Вашингтон, САЩ.

Дир.бг