Лидерите на страните от Групата на седемте (Г-7) постигнаха съгласие за рамково споразумение за предоставяне на заеми в размер на 50 млрд. долара за Украйна, като се използват лихвите от руски държавни активи, замразени след началото на руската инвазия през 2022 г., предаде Ройтерс.

Политическото споразумение беше в центъра на вниманието в дена на откриването на годишната среща на върха на лидерите на Г-7 в Южна Италия, на която за втора поредна година присъства президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Украинският лидер ще подпише ново, дългосрочно споразумение за сигурност с президента на САЩ Джо Байдън днес, както и такова с друг член на Г-7 - Япония.

Много от лидерите на Г-7 изпитват трудности у дома, но са решени да променят ситуацията на световната сцена, тъй като те също се стремят да се противопоставят на икономическите амбиции на Китай.

"Има много работа за вършене, но съм сигурен, че през тези два дни ще успеем да проведем дискусии, които ще доведат до конкретни и измерими резултати", заяви италианската премиерка Джорджа Мелони пред гостите си от Г-7, когато започнаха разговорите им в луксозен хотелски курорт в южния регион Пулия.

Планът на Г-7 за Украйна се основава на многогодишен заем, който използва печалби от конфискувани руски средства в размер на около 300 млрд. долара.

Техническите подробности ще бъдат уточнени през следващите седмици, заяви пред Ройтерс дипломатически източник. Той посочи, че допълнителното финансиране ще започне до края на тази година.

Високопоставен американски служител заяви, че само САЩ са се съгласили да осигурят до 50 млрд. долара, но тази сума може да намалее значително, тъй като и други държави обявиха участието си.

Целта на сделката е да се гарантира, че тя ще може да действа в продължение на години, независимо от това кой е на власт във всяка държава от Г-7 - намек за опасенията, че кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп може да бъде много по-малко благосклонен към Киев, ако победи Байдън през ноември, заяви длъжностно лице, близко до преговорите, отбелязва Ройтерс.

Лидерите на Г-7 също така изразиха тревогите си относно ситуацията на границата между Израел и Ливан и подкрепиха усилията на САЩ за осигуряване на прекратяване на огъня в ивицата Газа, се казва проекта за комюнике, което ще бъде публикувано след срещата на върха.

Освен това те призоваха Израел да се въздържа от пълномащабна офанзива в южния град Рафах в Газа, "в съответствие със задълженията си съгласно международното право".

Западните държави също така изразиха единодушно безпокойство заради индустриалния свръхкапацитет на Китай, който според тях изкривява световните пазари, и решимостта си да помогнат на африканските държави в развитието на техните икономики, заявиха дипломатите.

В желанието си да не изглежда като елитарна крепост, Г-7 тази година отвори вратите си за голям брой външни лица, включително и за папата, който се очаква да произнесе ключова реч в петък за рисковете и потенциала на изкуствения интелект.

Сред поканените в Пулия са и лидерите на някои от най-големите регионални сили по света като Индия, Бразилия, Аржентина, Турция, Алжир и Кения.

БТА