Британските лейбъристи печелят изборите в Обединеното кралство с 410 места от общо 650 места в Камарата на общините, а консерваторите са втори с едва 131 места (най-лошият резултат за торите в следвоенната история), сочат предварителните резултати, цитирани от британските медии. Трети са либералните демократи с 61 места, а реформаторите на Найджъл Фараж остават на четвърто място с 13 места в парламента. Шотландската национална партия взима 10.

За мнозинство в британския парламент са необходими 326 места. Това значи, че лидерът на лейбъристите Киър Стармър почти сигурно ще стане следващият премиер на Великобритания.

Само преди няколко седмици под проливен дъжд британският министър-председател Риши Сунак обяви датата на следващите парламентарни избори: 4 юли. Оттогава насам много наблюдатели свързваха образа на прогизналия от дъжда политик с предизборната кампания на Консервативната партия, в която едно нещастие следваше друго. Това не е единствената причина, поради която рейтингите на управляващата досега партия бяха толкова слаби.

Още преди изборите нямаше съмнение, че лейбъристите ще спечелят. Единственият въпрос бе колко съкрушително ще бъде поражението на консерваторите. А главното е дали те ще успеят да запазят позициите си и да останат на второ място в официалния статут на "кралска опозиция", или за първи път в историята то ще бъде заето от трета сила.

За по-малко от пет години управляващите консерватори напълно изчерпаха политическия капитал, който избирателите дадоха на министър-председателя Борис Джонсън на предишните парламентарни избори през декември 2019 г. Те бяха чули обещанието му, че - три години след референдума за напускане на ЕС - той "най-накрая ще сложи край на Брекзит". Джонсън реализира това с безмилостни методи, които граничеха с нарушаване на конституцията.

Нещо повече, Джонсън скоро изгуби голяма част от аурата си на практичен, забавен и напорист политик, след като излязоха наяве всички увъртания и лъжи, които е извършил по време на мандата си. След оставката му консерваторите изпратиха на Даунинг стрийт №10 бившия външен министър Лиз Тръс, където тя остана по-малко от два месеца (49 дни): Нейните идеи за икономическа политика за намаляване на данъците и увеличаване на дълга доведоха до драстично повишаване на лихвените проценти.

От септември 2022 г. Риши Сунак се опитваше да успокои ситуацията без особен успех. Инфлацията спадна до нормални нива, но времето за чакане за лечение в държавната здравна служба все още е рекордно, а гумените лодки на трафикантите на хора продължават да пренасят нелегални бежанци през Ламанша. Напускането на ЕС изостри и проблема с имиграцията. Тя достигна безпрецедентни рекорди - и то не само защото границата за нелегалните мигранти се премести от границите на ЕС на брега на Ламанша.

Хората стават все по-бедни, качеството на обществените услуги се влошава, цените на жилищата се повишават, а достъпността им намалява, здравеопазването все още е безплатно, но за болнично легло или линейка може да се чака с часове, а за планирана операция - с месеци, ако не и с години, цените растат, а заплатите не са толкова добри. Лейбъристите обещават да сложат край на стачките на лекарите и медицинските сестри и да съкратят списъците на чакащите в кабинетите. Консерваторите също го обещаваха - не се получи. Торите дойдоха на власт след финансовата криза от 2008-2009 г. Оттогава насам заплатите са се повишавали само с 0,5 % годишно, което е много ниско според историческите стандарти. Ако темповете на растеж бяха същите като тези в Германия или САЩ, средният британски работник щеше да печели с 3600 паунда повече годишно, сочат изчисленията на изследователският център Resolution Foundation, цитиран от Би Би Си. Последният петгодишен мандат на консерваторите вероятно ще бъде първият от 50-те години на миналия век насам, когато доходите по-скоро намаляват, отколкото нарастват.

Има много оправдания за това - COVID-епидемията и войната на Русия срещу Украйна. Но има и непредизвикани политически провали.

Едно от спорните постижения на торите е Брекзит. Напускането на ЕС срина търговията с най-големия и най-близък пазар, намали асортимента и наличността на стоките и повиши цените в страната, а в същото време направи живота на британците, които търгуват, работят, почиват или пътуват в ЕС, по-труден. Какво значат резултатите за Европа? Не може да се очаква бързо преразглеждане на решението за Брекзит. Първоначално изборната победа на лейбъристите би имала предимно атмосферни последици: на масата за преговори ще се появят нови лица както от британска, така и евентуално от брюкселска страна, ако се водят разговори за митнически облекчения или по-лесни възможности за пътуване на ученици и студенти. Предполагаемият нов премиер Киър Стармър обяви, че иска да преговаря с ЕС преди всичко за споразумение за сътрудничество в областта на политиката за сигурност и отбрана.

Лидерът на лейбъристите Стармър признава, че не разполага с "магическа пръчка". Той обещава да не повишава данъците и да подобри отношенията с ЕС, но връщане към предишните темпове на растеж и свободна търговия с ЕС не се очаква.

За да се печелят пари, трябва да се развива икономика, която през последните години добавя едва 1-1,5 % годишно поради изброените по-горе причини: COVID-епидемията, Брекзит, застаряващо население, нарастващи разходи.

Колко време ще отнеме смяната на правителството?

По малко от ден. Преброяването на гласовете започва след затварянето на избирателните секции. Ако на сутринта стане ясно, че лейбъристите са спечелили мнозинство - последните социологически проучвания го изчисляваха на повече от 400 от 650 места - досегашният премиер Риши Сунак ще посети крал Чарлз III в Бъкингамския дворец и ще поиска да бъде приета оставката му. След него в двореца ще иде Киър Стармър, който ще бъде упълномощен от монарха да състави ново правителство.

След това пред черната врата на новата си официална резиденция на "Даунинг стрийт" Стармър ще направи кратко обръщение към нацията, преди да назначи членовете на своя кабинет. Първото заседание на новата Камара на общините е насрочено за вторник следващата седмица, а програмата на правителството ще бъде прочетена от крал Чарлз III по време на тържественото откриване на парламента в Уестминстърския дворец на 17 юли.

Дир.бг